Култура / Брой 6 (2959), Юни 2019

С оператора Калоян Божилов разговаря Димитър Радев

Скоро се завърнахте от фестивала East-West Golden Arch в Москва, където спечелихте операторския приз за работата в „Áга“, поделен с Лукаш Зал, заснел „Студена война“ на режисьора Павел Павликовски. Как се почувствахте до толкова изтъкнати професионалисти?

Вълнението да съм номиниран за операторската ми работа по филма „А̀га“ на Милко Лазаров бе неописуемо голямо още щом получих поканата. Заминах за Москва без очаквания за награда. Бях в компанията на световни имена в операторското майсторство, с филми зад гърба си, номинирани и печелили Оскар. Когато чух да обявяват името ми, се развълнувах много. Не съм си и мечтал да застана рамо до рамо с големия Лукаш Зал.

Лукаш Зал спечели с „Ида“ приз за най-добра кинематография на Европейските филмови награди преди няколко години. В неговата биография са още „Довлатов“ и „Да обичаш Винсент“. Какво ви допада в неговия киноезик, има ли специфична техника, която ви впечатлява във филмите му, особено в работата му с Павликовски?

Лукаш Зал обогатява киноезика на филмите си с една добре премерена чистота, отличава се с класически киноезик. Кадрите му са винаги прецизно композирани, без неоправдани движения на камерата. Борави със светлината конкретно и умишлено, няма случайности. При работата му с Павликовски си личи перфектната хармония между оператор и режисьор.

„Áга“ е решен в минималистична естетика с дълги кадри, напомняща за киното на Тарковски. Това търсен ефект ли е, или якутската белота и монотонноста на бита на героите предполагат този визуален ключ?

Киното на Тарковски е цяла друга вселена. Той е вдъхновител на поколения. Възхищавам се на естетиката на филмите му, но не това е било водещото при решенията ни в „Áга“. С Милко работихме върху нашия стил на разказ още при първия ни филм „Отчуждение“. Винаги сме се водели от естетиката и не сме си позволявали да заснемем кадър, без да ни е харесал и на двамата. „Áга“ разказва историята на едно обикновено семейство, живеещо на много пусто място. Деликатната камера помага на зрителя да се потопи във вселената на Нанук и Седна и така да се превърне в част от живота им.

В предварителния ни разговор казахте, че сте снимали с анаморфотна оптика, отличаваща се с яйцевидни лещи, която вкарва два пъти повече резолюция по хоризонтала. Това, преведено на обикновен език, как може да бъде разбрано и демонстрирано?

Кадърът, заснет с анаморфотна оптика, има мащаб. Изображението е по-широко от обичайното, с което сме свикнали.

Каква е спецификата на композицията, когато в картината има толкова много бяло? Търси ли се цветови контраст, или обратното, набляга се на близките цветове в гамата?

В Якутия местните казват, че снегът има 99 нюанса. В течение на снимачния процес успях да доловя разликата в белотата на снега. Предизвикателство беше да създадем хармония дори в бялото, усещането за средата да е плътно. Белият цвят подчертава още по-силно и символичния черен цвят във филма. Харесва ми простотата в използването на цветовете. Тази история е имала нужда от точно тези кадри и от точно това безкрайно бяло, за да се разкаже.

Как заснехте последния епичен кадър с диамантената мина и колко време отне подготовката му?

Заснемането на диамантената мина се оказа трудна задача. Имахме два опита, за да направим този кадър. Първия път ползвахме хеликоптер, което се оказа опасно начинание. Поради големината и дълбочината на дупката е изключително опасно да се лети в близост до нея. Образуват се завихряния, които могат да засмучат хеликоптер. Пилотите бяха изключителни и успяхме да заснемем кадър с цялата дупка, но за съжаление метеорологичните условия не ни позволиха да видим града до нея. Затова се наложи да пътувам до Мирни втори път, с дрон. Времето беше много неблагоприятно за апаратурата, минус 35 градуса, силен вятър и снеговалеж. Наложи се да правя опити за полет над дупката дни наред до постигане на желания резултат. Общо заснемането на последния кадър на „Áга“ ни отне 13 дни. Мразовито, ветровито и в някаква степен зловещо място.

Кои са операторите, от които сте се учили, и кои ви вдъхновяват днес?

Още преди да започна образованието си в НАТФИЗ, се впечатлявах от начина, по който изглеждат филми като „Апокалипсис сега“ и „Последният император“ на Виторио Стораро, „Седем“ на Дариус Конджи, „Изкуплението Шоушенк“ на Роджър Дийкинс, „Списъкът на Шиндлер“ на Януш Камински. Впоследствие започнах да се вдъхновявам и от филмите на Хойте ван Хойтема, Беноа Дебие, Матю Либатик, Емануел Любецки, Михаил Кричман и др.

Кои оператори в България харесвате? Има ли филм на колега, който бихте отличили?

В България има много добри оператори. Аз лично съм се учил и вдъхновявал от Емил Христов, Стефан Куцаров, Рали Ралчев, Крум Родригез. Средата ни е малка и е естествено да се развиваме заедно и да си импонираме чрез работата. От най-новите български филми препоръчвам „Снимка с Юки“ на режисьора Лъчезар Аврамов.

Неотдавна участвахте в журито на София Филм Фест за късометражно кино. Има ли подем сред младите творци?

Усеща се желание. Отличаваха се опити за жанрово кино, любопитни експерименти, разнообразие от идеи. Имаме нужда от интелигентни творци, които се интересуват и вълнуват от световното изкуство и не само от него, от света изобщо. Със сигурност ще проследя развитието на няколко души, които забелязах в конкурсната програма за късометражно кино. Интересно ми е да видя в каква посока ще поемат от тук нататък.

Андрей Тарковски казва в книгата „Уловеното време“: „Искам да подчертая, че съм привърженик на изкуството, в което я има тъгата по идеала, което изразява стремеж към него“. Имаше ли естетически идеал, към който се стремяхте, докато снимахте „Áга“ в белоснежната тундра?

Често си спомням за хората в Якутия. Заради суровите условия, в които живеят, те са много по-уединени. Живеят като общност, в която всеки е добър с всеки, и си помагат при нужда. Нещо толкова просто, но за съжаление загубващо се в модерния свят. Местните хора ми се превърнаха в идеал с това усещане за доброта, чистота и любов.

Докато снимате, позволявате ли си да мислите как ще изглежда филмът в неговия завършен, сглобен вид, или мислите само за конкретния кадър от пъзела?

Разбира се, това е мисъл, която се надявам да не напуска никой колега, докато снима. В случая обаче не само аз мислех по въпроса. Както при „Отчуждение“, така и при снимките на „Áга“, нашият режисьор на монтажа и в случая продуцент Веселка Кирякова бе винаги с нас. Нейните очи не се отлепят от монитора, дори да има куп работа като продуцент за деня. Това е нещо, на което Милко държи и аз подкрепям. Винаги съм имал огромен респект към монтажа и като оператор смятам, че ако се концентрираш само в конкретен кадър, има огромна опасност да не забележиш случващото се около теб и работата ти да се превърне в самоцелна. А за добър филм е нужен пълният потенциал на всяко звено.

След толкова много награди за „Áга“ – над 30 от международни филмови фестивали, чувствате ли все пак, че пропускате нещо в своята работа? Например бихте ли променили перспективата в някой от кадрите?

Не бих променил абсолютно нищо. Удовлетворен съм от взетите решения. Въпреки трудностите и лишенията, на които се подложихме за осъществяването на филма, „Áга“ ни се отблагодари.

Калоян Божилов (род. 1984 г.) е завършил филмово и телевизионно операторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 г. Оператор е на пълнометражните игрални филми „Áга“, 2017, и „Отчуждение“, 2013, на режисьора Милко Лазаров и на Holly Light, реж. Георги Тенев, както и на редица късометражни филми. Той е оператор и на част от епизодите в новия детски телевизионен сериал на БНТ „Островът на сините птици“, реж. Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Сред документалните филми, които е заснел, са „Писма от бъдещето“, реж. Десислава Томбушева, „Хубен рисува пари“, реж. Георги Тенев, „Спайч“ на Адела Пеева, „Кота 42“ и „Досието на ДС“ на Ема Константинова, „На изток от рая“, реж. Стефан Командарев и др. За операторската работа в „Áга“ има награди от East-West Golden Arch, International Film Festival & Awards Macao, Златна Роза 2018, RAVAC International Film Festival.