Култура / Брой 6 (2959), Юни 2019

С музикантите от квартет „Фрош“ разговаря Светлана Димитрова

Със сигурност няма да наруша традицията и първият ми въпрос ще бъде откъде идва името на квартета?

Негина Стоянова: Този въпрос ни го задават вече десет години. За нас „Фрош“ има толкова значения и се надяваме всички да ни донесат късмет. Това е източен тотем за щастие, за благополучие, за късмет. Освен това е много любим наш щрих, който се отличава със свирене на жабка, с много енергия.

Засега името ви носи късмет. Имате голям успех. Бях впечатлена от участията ви в „Мартенски музикални дни“ пред последните години. На последната пресконференция ви попитаха как се чувствате като музи на българските композитори?

За нас е огромен късмет да творим в едно и също време с величия като маестро Васил Казанджиев, с нашия добър приятел Драгомир Йосифов. Те са от различни композиторски поколения, но намираме много общи черти в начина, по който възприемаме музиката, и в нещата, в които и ние намираме нашия стимул да творим.

Колко композиции са ви посветени или са написани специално за вас?

Не сме ги броили, но те са толкова много, че се чувстваме щастливци. Доста са авторите, с които по естествен начин успяваме да завържем приятелски отношения. Всеки от нас се чувства свързан с тези автори. За тях произведенията им са като деца. Неслучайно ги поверяват в нашите ръце. Доверяват се на нашите души.

Мария Вълчанова: Поверяват ни ги, да ги изградим съвместно и да прераснат в едно общо цяло. Трябва да отбележим, че не са само големите имена, които познава нашата публика в лицето на акад. Казанджиев. За нас е радост, че работим с много млади хора, сред които са Петър Керкелов – една нова изгряваща звезда, Венцеслав Диков, Мартин Георгиев. Тези имена тепърва ще се утвърждават на нашия подиум. Това, че ние свирим техните произведения, освен радост е и признание. Това е обогатяване на репертоара за нас, а за тях – радост, че чуват произведенията си, изпълнени по този начин.

Освен композиторите, които ви посвещават творби, имате и други сценични партньорства в последните години.

Атанас Кръстев: Най-скорошното беше с Мие Мики и Евгени Божанов. Евгени е много добре познат на българската публика, един от най-изявените български музиканти на нашето време, със световна кариера. Изключително интересно беше да работим и с Мие Мики, която е един от най-титулуваните преподаватели по акордеон в Германия. Тя е създала собствена школа, а нейните ученици преподават по целия свят. Невероятен музикант. Беше изключително вдъхновяващо да сме с нея на една сцена.

Ще повторите този концерт и тук, в София.

Да, на 12 юни в зала „България“. Публиката ще има възможността да чуе тази прекрасна програма на фестивала „Софийски музикални седмици“.

Как съставяте програмата за един концерт?

Негина Стоянова: С огромно желание и нетърпение за следващия сезон – това е интересен феномен. Размишляваме за следващия сезон, обикновено това става към средата на настоящия, а когато сме наясно и сме решили какво ще бъде, нямаме търпение да приключим и да започнем следващия. Така е всеки път. От една страна, не е много хубаво, че сме независими – не сме под крилото на никоя държавна или друга институция, която да ни подпомага по някакъв начин, но пък това ни дава свободата да изпълняваме всички произведения, което ние желаем и ни импонират най-добре.

И все пак, като изключим някоя годишнина или гостуващ солист, как правите комбинацията между епохите?

Имаме вече наш изработен стил на правене на програми. Обединили сме се в желанието да свирим съвременна музика. Това е ясно. Много обичаме музиката на ХХ век. Почти всички композитори са написали невероятни шедьоври за струнен квартет – Барток, Стравински, Шостакович, добавяме импресионистите Дебюси, Равел. Няма как това да не ни влияе. Обичаме да правим комбинации. Обичаме и класиката. Там шедьоврите са безкрайно много и от време на време избираме да включим и нещо по-старо.

Вече сме в края на този сезон. Да разкрием нещо от плановете за новия – поне няколко акцента.

Имаме вече нов план, но той трябва да бъде приет от местата, за които сме планирали програмите. Имаме желание да почетем юбилея на маестро Казанджиев, 85 години от неговото рождение. Ще има концерти, посветени на него. Наскоро направихме запис в Националното радио с певицата Светлана Донева. Получи се страхотна програма! Решили сме да направим един концерт заедно, като ще се възползваме от възможността да изпълним няколко пиеси от Оторино Респиги, от чието рождение се навършват 140 години. Имаме планове да свирим отново с Евгени Божанов, но трябва да получим потвърждение и уточнение на датата.

Какъв брой концерти трябва да изнесе в един сезон състав като вашия, за да стои добре в публичното пространство?

Петя Димитрова: Тази година имахме четири концерта към Софийската филхармония. Отделно имахме участия във фестивали. Мисля, че това е добра програма. Ако станат повече концертите, качеството малко ще пострада, защото ние имаме и други ангажименти, не е само квартетът. Опитваме се всичко да е на ниво и затова балансираме между броя на концертите и нивото, на което държим те да бъдат.

Мария Вълчанова: Да се отбелязва количеството не е най-уместното за хората, които правят изкуство. Трябва да кажем, че в България няма квартет, който да съществува само като такъв. Навън има състави, за които това е постоянна работа. Но условията, в които сме поставени тук, изискват да работим и на други места. Затова не гледаме количеството, а качеството на изпълнението и на избора на произведенията, които се свирят. Ние сме горди с етикета, който ни е прикачен – че сме съставът на България, който свири съвременна музика. Това е признание.

Негина Стоянова: Относно бройката на концертите има една подробност, характерна за България, която не трябва да пропускаме. Става въпрос за музикалния пазар у нас. Ние правим всяка година достатъчно премиери, но няма как концертите да се умножат. Ако имаше как да ги направим на повече места, щяхме да сме много щастливи. Тази година изсвирихме Струнен квартет №5 на Бела Барток и го изпълнихме за първи път. Това е изключително сложно произведение и технически, и силово, но нямахме възможност да го повторим, което е доста тъжно.

Огромното изключение е възможността да повторите концерта от Русе тук в София.

Петя Димитрова: Да, много сме щастливи и благодарни на Софийската филхармония за разбирането. Тя ни дава шанс да свирим нашите програми в тази зала. Оценяваме го високо.

Всеки от вас има своята лична кариера. Събирате се заради камерната музика.

Негина Стоянова: За мен, като цигулар в Симфоничния оркестър на БНР, личната и солистична кариера е квартет „Фрош“.

Мария Вълчанова: И аз като виолистка в същия оркестър мисля така. В оркестър кариера не се прави. Всеки от нас е минал през етапа на личното си утвърждаване и развитие. Когато се срещнем в състава, всеки има възможността да изгради индивидуалното през общото. Като диригент на хор имам своите мигове на слава, но те не са по-различни от славата в камерния състав. Ние не се събираме инцидентно, за да търсим личната изява. Ние сме обединени и сме квартет „Фрош“.

Петя Димитрова: Аз работя в Софийската филхармония. Но заниманията не си пречат, обогатяват те и ти дават различен поглед за музиката. Най-трудно е, когато не ти достига време. Ние сме отделни личности, но тук сме „Фрош“. И искаме това да стои над всичко.

Атанас Кръстев: За мен един струнен квартет изисква още по-голяма отговорност, той е може би най-голямото отдаване в камерната музика. Това е като да сключиш брак – нещо много отговорно и сериозно и изисква голямо посвещаване, за да може да се постигне максимално добър резултат. Свирих на една сцена с Негина и Мария, но този път като солист на радиооркестъра под диригентството на Марк Кадин. На 17 май изпълних първия концерт за виолончело на Дмитрий Шостакович. Това е известно произведение за публиката и винаги съм мечтал да имам шанса да го изсвиря. Освен това преподавам в НМА „Панчо Владигеров“.

Било е благоприятно време, когато състави като квартетите „Димов“, „Аврамов“ са се занимавали само с това.

Негина Стоянова: Да, това много ни липсва. Радиото винаги е имало квартет – до определено време, но поне компенсираме, като правим непрекъснато записи.

Мария Вълчанова: Записваме класиците на ХХ век. Освен това приоритетно записваме и българските произведения.

Негина Стоянова: Те са приоритетни за радиото, защото продуцентите имат план, който се състои най-вече от произведения на български композитори. Това всъщност е мисията на радиото – да съхранява българската музика.

Скоро говорих с музиканти, спомнящи си с тъга за агенция „Музика“, която организираше ангажиментите на българските изпълнители в страната. Сигурно сами си организирате всичко.

Да, разчитаме на лични контакти с директори на фестивали. Помага ни и това, че имаме добър стаж на концертния подиум, имената вече работят за нас. Но това не е достатъчно.

Тези контакти ви отведоха и в Москва.

В Москва бяхме благодарение на Драгомир Йосифов, който беше поканен да представи българската музика в културния център. Изсвирихме неговия нов квартет, който е написан за нас, седмия квартет на Васил Казанджиев, осмия квартет на Дмитрий Шостакович и пет пиеси на Игор Стравински. Беше концерт с пълна зала и публика, която ни изненада приятно. Очаквахме руска студенина, но получихме много добри отзиви и сме много щастливи.

Мария Вълчанова: Получихме и висока оценка за изпълнението на тяхната музика – че отговаря на руския стил и стандарт и с нищо не отстъпва на техните изпълнители. Това е признание за нас. Тази година имахме възможност да свирим и творба на Ян Гросман – „Музика по картини на Карел Харуда“, който ни предложи да направим концерти и в Чехия, но тук отново опираме до организацията. Постепенно се обръщаме и към чуждестранни съвременни композитори. Това ще ни даде и нови хоризонти. Както всеки човек има своето развитие, така и за нас може би не беше настъпил мигът за тези покани. Тази година покрай „Мартенските музикални дни“ и новите ни запознанства получихме вдъхновение за бъдещи планове и се надяваме догодина да има с какво да се похвалим.

Струнният квартет „Фрош“ е създаден през 2007 г. В настоящия състав са: Негина Стоянова и Петя Димитрова – цигулка, Мария Вълчанова – виола, и Атанас Кръстев – виолончело. Преди това виолончелист е бил Виктор Трайков. Съставът има много награди: от Международния конкурс за австрийска музика в София (2008), Академичния конкурс за камерна музика, посветен на Марин Големинов (2008), Кристална лира (2015), Златен квартет на името на Марин Големинов в Кюстендил (2018). Концертът им в Москва беше на 1 ноември 2017 г., като част от проекта „Нова българска музика“ на Българския културен институт. През миналата година квартет „Фрош“ се включи в поредицата концерти „Музиката на Европа“, посветена на българското председателство на ЕС, като представи музиката на Чехия и Великобритания. На 28 май 2019 г. квартет „Фрош“ осъществи софийската премиера на новия квартет на Васил Казанджиев. На 12 юни в зала „България“ квартет „Фрош“, Мие Мики –  акордеон, и Евгени Божанов – пиано, ще изпълнят Хенри Пърсел, „Фантазии“ за четири гласа; Астор Пиацола, Пиеси за соло акордеон и Концерт за пиано, акордеон и струнен квартет Aconcagua; Дмитрий Шостакович, Клавирен квинтет в сол минор, опус 57.