Култура / Брой 5 (3028), Май 2026

Надежда Кутева, „Места и ритуали“, Софийска градска художествена галерия (19 март–25 май 2026 г.); „Етнографски етюди“, галерия „Българи“ (8–24 април 2026 г.)

В съвременното българско изкуство Надежда Кутева има разпознаваемо място. Живописта ѝ съчетава пластична дисциплина и съзерцателна дълбочина и това я позиционира като автор с устойчиво и обосновано развитие.

Изложбата „Места и ритуали“ в СГХГ включва произведения от различни периоди – от дипломната ѝ работа през 1964 г. в Художествената гимназия до най-нови. През призмата на времето творческата еволюция на Надежда Кутева е плавна, липсват резки обрати и скокообразни промени. Изложбата носи особена цялост – тя е хомогенна и завладяваща. Ако трябва с три думи да определя творчеството на Надежда Кутева, те са: ритъм, дисциплина, устойчивост.

Във всеки етап от развитието си тя търси и вгражда ритъма в платна, акварели и рисунки. Съвсем закономерно, творбите ѝ носят музикалност, която се изразява в плътен, мек тон, синтезирана форма и хармонизирана гама. Приоритетното присъствие на рисунката и ясното структуриране са свързани с онази дисциплина на духа, която проф. Георги Богданов култивира в студентите от специалност „Монументално-декоративна живопис“. Устойчивостта при Надежда Кутева е в лаконизма на тежките монолитни форми, в тематичния кръг, в любовта към детайла. Тя се крие и в чувствителността към паметта като опора, извор за вдъхновение, като отправна точка за бъдеще.

За местата

В картините на Кутева има особена почит към следите – към онова, което остава, когато събитието вече е отминало, когато жестът е извършен, когато присъствието е преобразено в знак. За нея мястото не е статично. То не се ограничава до архитектурен или природен пейзаж, а е носител на време и памет.

С откривателски глад художничката пътува и изследва видяното. Скандинавия, Македония, Черно море, Родопите – всички гледки са уплътнени с културни наслагвания, с психологическо присъствие и с усещане за повторяемост. Тя се връща към едни и същи топоси и изгражда цикли от картини. Получава се ефект на постепенно възприемане и удължено въздействие.

Изключително важен е начинът, по който авторката осмисля местата, които изобразява.  Няма място без следа от присъствие и няма присъствие без преобразяване на мястото. Тази взаимност е основен структурен принцип и в изложбата. Независимо дали е пейзаж, композиция, или архитектурен мотив, във всичко се усеща интерес към пространството. То не се изчерпва с единна перспективна система. Веднъж условно и фрагментарно, друг път – ритмизирано от фризове и композиционни посоки, то винаги е среда за натрупване на времеви пластове. То носи усещане за обредност, която съхранява общностни значения. Смисълът на мястото в тази изложба е дълбоко свързан с неговата способност да събира. Мястото организира труда и празника. Ето защо картините на Кутева могат да бъдат мислени като визуални пространства, събиращи гледки, хора и преживявания. Забележителна е мекотата, с която художничката третира границата между реално и въображаемо място.

За ритуалите

Ритуалът е ключова категория в изложбата. Той не е само тема, а структурен и смислов принцип. Ритуалното начало присъства в експозицията на няколко нива. То се проявява в композиционната повторяемост на форми, фигури и цветови съотношения. Въплътено е в структурата на платната така, че зрителят усеща зададена цикличност, дори когато сюжетът е отворен. Ритуалното е изведено и в процеса на възприятие: гледането се превръща в стъпков алгоритъм от забавяне, съсредоточаване и разчитане. И накрая, ритуалът се свързва с идеята за съвместно преживяване. Така изложбата се превръща в споделено пространство, където ритуалът е инструмент за трансформация на паметта в общност. В този смисъл експозицията разкрива как художественият образ може да удържи паметта на жеста, без да я превръща в мъртва схема. В способността да създава смисъл чрез повторение Надежда Кутева открива нещо фундаментално и красиво: ритуалът не е ограничение, а форма на свобода. Той не е застинал канон, а живо движение. Затова нейните произведения въздействат с виталността си.

Етнографски етюди

В рамките на ретроспективната равносметка Надежда Кутева отделя създаденото през последните пет години в изложба в галерия „Българи“. Акцентът е поставен върху документалното етнографско анализиране на кукерите. В рисунки, акварели и платна са представени кукерски костюми от различни етнографски области, детайлно разработени маски и гъсто населени обредни композиции.

В изложбата „Етнографски етюди“ най-важното са достоверността, информативността и естетически осмислената стойност. Надежда Кутева поставя проблеми като значението на документалното събирателство и съхраняването на визуалната традиция. От ранна детска възраст художничката пътува със своето семейство (баща ѝ е композиторът и фолклорист Филип Кутев, а майка ѝ, Мария Кутева, е музикален педагог, б.р.) и изучава костюмите, обредните практики, познава обилието от накити и аксесоари. Тя изобразява пищността и разнообразието, които усеща в динамиката на кукерските практики в последно време.

Картините ѝ са пълни с образи. Палитрата изсветлява като цяло. Фокусът са номиналната, изчистена същност и документалната достоверност. Фоновете стават светли, с цел подчертаване на костюм, маска, поза, аксесоар. В тази експозиция статичното, монолитно въздействие на фигури и форми отстъпва място на точността и естетизираната детайлизация.

Надежда Кутева си дава сметка за мимолетното, за изчезващото и променящото се. И с неподправеното любопитство на изследовател се стреми да увековечи това, до което има достъп, за да го предаде на следващите поколения.

Краткият ни разговор започва от първите ѝ стъпки в изкуството.

Какво ви даде обучението в специалността „Декоративно-монументална живопис“?

Студентът трябваше да се научи да се изразява с по-монументални форми. Оттам вероятно идва при мен стремежът към обобщение и уедряване на формите.

Каква е ролята на рисунката при вас?

Повечето картини са правени по рисунки от натура. Понякога от рисунките минавам и през акварела. В изложбата „Етнографски етюди“ съм започнала с рисунки от натура и снимки. През 2022/23 г. направих поредица от акварели на тема кукери. После същите теми преминаха на платната.

Имате ли любим образ, място, ритуал?

Всичко ми е интересно. Всяка тема, когато за първи път я виждам, ме привлича много повече, отколкото когато улегне. Принципно се връщам към темите. Но винаги гледам да са различни. Ако самият ти си скучен на себе си, няма как да очакваш публиката да има интерес.

От кои творци се вдъхновявате?

Понеже говорим за български теми, ето откъде идват първите ми вдъхновения. През XIX век, докато сме в Османската империя, европейски мисионери минават и правят пълен опис на целия бит – етноси, къщи, носии. Този опис не е достатъчен, за съжаление. През последните десетилетия на XIX век, когато нашите възрожденци започват събирателство на народното творчество, ние нямаме светска живопис. Нашите зографи правят религиозна живопис. В този период Феликс Каниц – пътешественик, художник, историк, създава много акварели и документални скици. Има едни ескизи на турски войници с пера по главите, които може би са отключили у мен копнежа да си представям как са изглеждали нещата по-рано и да документирам това, което го има днес. Защото няма да го има след 30 години. Вдъхновява ме и Никола Образописов с първата светска картина „Селско хоро в Самоковска околия“. Белият костюм от Самоковско е същият и днес. Следват големите художници с европейско образование – Мърквичка, Иван Ангелов, Антон Митов. Те документират нашата етнография. И стигаме до Васил Стоилов. Това са кумирите ми, които освен голяма живопис са оставили и истински документ за бита от онези десетилетия.

Какво е основното за вас в пейзажната композиция?

Основното е гледката. С годините все повече се вторачвам в природата, която е най-щедрият учител по живопис, защото в нея няма сбъркани цветове.

Цветовете, които използвате, са сложни, богати, синхронизирани. По този повод – има ли живописен еквивалент на двугласа?

Има. Всяко хармонично звучене се опитвам да пренеса върху платното така, че да не дразни. Хармония в живописта се създава, както в музиката. За да се настрои успешно един оркестър или хор, трябва много работа, докато всичко мине в единен строй, без дразнещи моменти и дисхармония. Аналогична за мен е и работата върху палитрата, където се забъркват цветовете. Процесът е постоянен. Наистина чувството за цвят е вродено, но трябва да го култивираш, за да го управляваш умело. Това става с култура – не само професионална, а и всякаква друга. За мен един художник започва същинското си развитие след 40-ата година. Дотогава трупа професионален и житейски опит.

Защо избрахте кукерите за изложбата в галерия „Българи“?

Защото съм направила една поредица, достатъчно продължителна във времето, за да бъде показана като главна линия в тази изложба. Тази тема е най-характерната, ярка извадка от творчеството ми за последните пет години.