Култура / Брой 7 (2960), Септември 2019

„Тишината след мен“, Тадеуш Домбровски, подбор и превод от полски Вера Деянова, изд. „Ерго“, 2019 г.

Тази книга съдържа избрани стихотворения от три стихосбирки на полския поет, прозаик и есеист Тадеуш Домбровски – „Черен квадрат“ от 2009 г., „Помежду“ от 2013 г. и „Сърцевината на словото“ от 2016 г.

Роден в края на 70-те, поетът има записани в творческата си биография седем книги с поезия и миниповестта „Беззащитна черта“. Награждаван е с престижни полски литературни награди. Поезията му е преведена на повече от 20 езика. Срещата с нея българските читатели дължат на известната ни преводачка Вера Деянова. Нейният майсторски превод, както и прецизният подбор, който е направила, правят тази среща още по-пълноценна и удовлетворяваща.

След като прочетем стиховете, включени в това издание, можем да разберем защо през 2008 г. авторът е получил Малък жезъл на Полската фондация за култура, връчен му от Тадеуш Ружевич. Едно от стихотворенията от „Черен квадрат“ е посветено именно на него, друго е с мото от големия полски поет, а трето е посветено на Циприан Норвид и Ружевич. Което освен че ни показва почитта към тези големи имена не само в полската поезия, загатва и за учителите и влиянията.

Няколко основни въпроса занимават Домбровски и те по-явно или по-скрито се поставят и развиват и в трите стихосбирки, представени в книгата. Първият и особено важен за поета въпрос е за езика и неговата способност да изговаря същината на нещата. Обрасналите с множество значения думи ни се изплъзват, когато поискаме да назовем с тях същността. Или истината. Поетът търси словото, искайки да стигне до сърцевината му, да се помести вътре в него, но то винаги се изплъзва. Самото то, в себе си, не е еднозначно – „закрива точно толкова,/колкото разкрива“, едно и също слово „убива и спасява“. Но „животът ни/се случва всеки миг във всяко слово, което се отронва“.

Несигурността на значенията поражда и проблематизирането на идентичността. Кой си, знаеш ли? И какво означава да бъдеш „себе си“? В поезията на Домбровски този основен за съвременния човек въпрос непрекъснато се появява и единственото, което е възможно, е търсенето на отговори, не и намирането им. Търсенето на варианти, в които може да се „появиш“, макар и за кратко, да си себе си.

Друг съществен мотив, който откриваме в стиховете на поета, е за отношението живот–смърт. Ако животът се случва в думите, то смъртта – в тишината. „Няма любов,/по-голяма от мълчанието“... Дори и когато имаш много от нея за възрастния си баща, който си отива – „не можеш нищо да направиш“ с нея.

Поезията на Тадеуш Домбровски е поезия, която търси нови пространства – между думите и значенията, между тривиалното и забравеното човешко, търси нови метафори, за да преоткрие уж познати реалности. Това търсене е колкото внимателно, наблюдаващо, отстранено, толкова понякога забързано, страстно, интензивно. Така се появяват и особените смислови преобръщания в стиховете, парадоксални финали, които променят дотогава градения смисъл.

Някои от стиховете са „прости истории“, други са търсещи „смисъла“, „сърцевината“. Но винаги са дълбоко обвързани с онези важни за човека въпроси, които са колкото всекидневни, толкова и вечни. Неслучайно Тадеуш Домбровски казва, че „стихотворението ни позволява да видим света и себе си от различна перспектива, разширява хоризонтите, освобождава ни от стереотипите, предразсъдъците и познавателните щампи. То е урок по емпатия“. И това негово разбиране прави поезията му освен изпълнена с малки „тайници“, в които остават „частици от стихотворението“, също и поезия, която води „искрен разговор на човек с човека“. Поезия, която честно и непресторено се съмнява, колебае, признава несигурността в значението на думите, но и в това търсене стига до смислови опори, до разбиране и близост.