Ролите на Ирини Жамбонас. Разговор с актрисата
На фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ актрисата получи наградата за най-добра женска роля за ролята си във филма „В кръг“ на Стефан Командарев
След „Посоки“ – където изигра един тип роля, неотдавна излезе филмът „Ирина“ – втори образ, и следва трети – във филма „В кръг“. Как преминаваш от роля в роля?
Не знам. Никога не съм си задавала този въпрос. В момента, в който започнеш нещо, ти се потапяш. Постепенно започваш да мислиш като този човек, да вървиш по неговите стъпки, да го изследваш – защо е направил това, какво си е мислил в този момент, защо е стигнал до еди-коя си точка. Нямам някаква рецепта. Много зависи от сюжета, от самия герой.
По-трудно ли ти беше да направиш ролята в „Посоки“, отколкото тази във филма „В кръг“?
Не знам дали мога да ги разгранича. „В кръг“ може би ми беше по-трудно, защото аз и за „Посоки“ съм го казвала, обикновеният зрител не може да знае тънкостите, но наистина концентрацията е много по-различна, отколкото да снимаш филм, който не е в един кадър. Фактът, че за дълго време трябва да мислиш за технически неща, да ги правиш абсолютно леко и естествено и те да не ти пречат. В същото време да държиш мисълта и посоката на героя в действие, това ми беше много трудно, но и много сладко. Изключително съм благодарна на Стефан Командарев, че отново ми се довери, защото това е страхотно преживяване за един актьор, за целия екип.
Взе наградата в Сараево. Как се почувства?
Бях в шок. По това време се намирах в Гърция с едни от най-скъпите ми приятели. Не можех да повярвам. Въобще не съм допускала, че такова нещо може да се случи. Единственото, за което треперех, когато бяхме там на прожекцията, беше дали съм си свършила работата и да не съм се изложила някъде. Защото едно е да си на снимачната площадка, друго е вече като видиш готовия продукт. Край, свършено е. Много се зарадвах, много бях щастлива за тази оценка. Наистина.
Каза, че е било и технически по-сложно във „В кръг“. Но допускам, че при Надежда Косева в „Ирина“ си била по-облагодетелствана?
Това беше коренно различна роля. По друг начин се работеше. Това беше първият филм на Надето, друго вълнение. Екипът беше млад, на по-голямата част от хората им беше за първи път и те се учеха в действие, в което има нещо много мило. Партньорството ми с талантливата Мартина (актрисата Мартина Апостолова, б.р.) – ние двете се открихме една друга. Това беше много хубаво и приятно, въобще и с другите актьори.
Темата за сурогатното майчинство беше ли ти позната, преди да се запознаеш със сценария на „Ирина“?
Бях чувала, разбира се, като информация. Не знаех, че толкова сериозно е навлязло това нещо в практиката. Беше ми любопитно да се изследва. Позицията на жената, за която това е последният влак, тя няма друг шанс – през какво преминава. Когато човек се намира в такава ситуация, много трудно може да има някаква реална представа за това къде човешкото излиза извън рамките.
Знаеш ли, че има голяма разлика, абсолютно визуална, между „Ирина“ и това, което правиш в „Посоки“ и във „В кръг“? Защото в последните два – може би защото снимките са нощни – изглеждаш някак по-измъчена, по-бледа, напрегната.
Това беше търсено. Гримьорът беше изключително добър. Героинята от „В кръг“ трябваше да бъде не толкова състарена с някакви технически помощни средства, колкото да изглежда неугледна, изоставена и измъчена жена, убита от бита и социума.
Задавам вече на няколко актьори въпроса как вие, българските актьори, го правите това нещо – сутрин репетирате опреснително за представление, следобед може да ви се наложи да снимате сериал или нещо друго, а вечерта имате премиера в театъра? Как ви се получава в рамките на един ден да изиграете три роли едновременно?
Трудно се получава. Общо взето, както се получава на един лекар да направи три операции в един ден, без да сравнявам, защото при тяхната професия нервното напрежение е несравнимо. Не смятам, че винаги се получава. Понякога едното е за сметка на другото. Рядко се случва точно такова всекидневие, но се мобилизираш. Това е положението. Нямаш друг избор.
Как излизаш от роля? Имаш ли някаква рецепта?
Ставам, тръгвам и отивам. Нямам рецепта. Не знам дали излизам. Има представления, които те държат, има адреналин, като приключиш, ти трябват един-два часа време, за да се освободиш от него и да общуваш нормално. Държи те определено едно особено състояние. Иначе не съм прекалявала с адреналина.
Къде се чувстваш по-комфортно – на театралната сцена или пред екрана?
Комфортно значи удобно, а ако е удобно, значи не е любопитно, няма живот в него. Няма комфорт. Еднакво любопитно ми е и на двете места. Много е различно, с различна емоция. Неизследвани кътчета има и в едното, и в другото. Разбира се, когато нещата се случват на живо, няма сравнение.
Пазиш ли някакви спомени от времето, когато снима при Николай Волев „Маргарит и Маргарита? За ролята, някакви предмети, красив или лош спомен? Това ти беше първата роля в киното.
Като предмети – купих си първия касетофон тогава. Пазя си сценария. Той беше много ценен, защото имаше два сценария – единият беше за комисията, а другият – за екипа. Имам много спомени. Всичко си спомням. Тогава за мен това беше приключение. Аз въобще не знаех, че ще се занимавам с актьорство. Общо взето, следях дали това, което снимаме, е вярно, защото в крайна сметка аз бях ученичка. Спомням си, на първия разговор с Николай Волев той ми каза, че ще снимат филм за ученици, и аз му казах, че никога не съм гледала добър български филм за ученици. Той се стресна и ме попита защо, а аз отговорих, че нещата не са истински, не е вярно това, което се случва. Имам много хубави спомени с Христо, въобще с целия екип. То беше много дълго време. Тогава филмите се снимаха над два месеца.
Преди няколко месеца Мария Статулова каза на дъщеря ми, че не би препоръчала да се занимава с актьорска работа, защото това е един вид миньорски труд. Теб какво те провокира да станеш актриса? В кой момент реши да станеш актриса?
Точно решението да кандидатствам не е важно според мен. То дойде много по-късно. Аз в VIII–lX клас бях в едно студио на Филип Трифонов, моя учител. Моят първи и най-истински учител. Там направихме едно представление „Предложение“ на Чехов. Започнахме да обикаляме цяла България с него, фестивали и т.н. Наистина беше много сполучливо. Това, което ме влюби – общо взето всичко идва от учителя – е, че на всяко представление той идваше да говори с мен и ми предлагаше да изиграя ролята ту като недоволна учителка по история, ту по друг начин. Аз си казвах, че това е много хубаво. Всеки път е нещо различно. Така някак неусетно влязох и не разбрах как. Исках да ставам адвокатка, други неща, но видях, че страшно много се учи. Няма как да запомня всичките тези неща. И защото бях гледала много хубави филми, си казах, че с това ще мога много добре да се справя. Но стана неусетно и благодарение на една от най-добрите ми приятелки. Тя ме накара да кандидатствам.
Сега нямаш проблеми с дългите текстове?
Винаги съм имала проблеми. На мен винаги всичко ми е много трудно.
Не личи на екрана!
Дай боже да е така!
Разговаря Деян Статулов
Ирини Жамбонас завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Здравко Митков. Започва работа в МГТ „Зад канала“, където е и до днес. Първата ѝ театрална роля е на кралица Макбет. Първият филм, в който участва, е „Маргарит и Маргарита“ (1989) на Николай Волев. Има множество роли в киното и телевизията. Преди две години на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ получи наградата за най-добра женска роля за филма „Посоки“ на Стефан Командарев (поделена с Теодора Духовникова за „Вездесъщият“). Тази година бе удостоена със същата награда за играта си във „В кръг“ (реж. Стефан Командарев), за която преди това получи и актьорския приз на Международния филмов фестивал в Сараево. Участва и във филма „Ирина“ на Надежда Косева. Носителка е на театралните награди Икар и Аскеер.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук