За крехките неща
Една вечер изчезва котката. Говорим за дебел сив котарак на име Том – подарък за седмия рожден ден на дъщеря му, която сега се спуква от рев. Той се опитва да я успокои, обяснява ѝ, че котката ще се върне, учи я на търпение, но тя реве, а той самият полага големи усилия да гледа философски на нещата. Обаче няма как да бъдеш над нещата, когато плаче дете. Затова обещава, че ще открие котката. „Нали знаеш, че държа на думата си?“ Дъщеря му уж знае, но продължава да реве и през следващите дни.
Така той започва да обикаля улиците – наднича в боклукчийските кофи, заляга под колите, размества старите кашони, зарязани до контейнерите, няколко пъти дори вдига капаците на уличните шахти.
– Том! Тук ли си, Том?
На следващия ден разлепва обяви по улиците с телефонния си номер – нещо, което преди никога не би направил. Пуска снимка, на която е отрязал половината си лице, но пък котката е излязла добре. Поне се вижда моето лице, а не детето, успокоява се той.
След два дни съседите започват да му подхвърлят реплики: „Изпъдиха те от къщи, а?“ или „Виж, ей там май мина някаква котка“. Една жена го гони, когато отваря капака на контейнера.
– Ей, да се махаш веднага – крещи тя.
Жена, която в нормална ситуация би стояла права пред бюрото му и търпеливо би изчакала решението му дали ще я назначи на работа, или не. И не – по-скоро не би я назначил. Но сега тази жена стои срещу него и му говори с притеснително висок глас:
– Веднага да се махаш оттам, чуваш ли?
– Търся една котка – опитва се да каже той. – Търся…
– Махни се веднага! От няколко дни те гледам какво правиш! Защо не се хванеш на работа, а?!
Той тръгва да обяснява, после вижда погледите на другите хора и се отказва. Просто преглъща. Не го е правил от години. Обръща се и тръгва по улицата, но ясно усеща презрението по гърба си.
От друга страна – той е сигурен, че тази жена не го вижда наистина. Утре не би го познала, дори да се сблъскат на улицата. Но сега вижда размъкнатия пуловер, домашния панталон и старите маратонки. Как трябва да се облече човек, тръгнал да търси котката си в квартала? Как ще изглежда човек, който вече трети ден обикаля контейнерите в един скъп квартал?
Впрочем на третия ден той открива котката. Близо до вкъщи, един съсед го насочва:
– Мисля, че преди малко видях твоя котарак зад ъгъла.
Той му кимва в отговор, но няма намерение да проверява. Унижението в последните дни му стига. А може би вече не е в състояние да прецени дали в гласа на онзи човек има ирония, или не.
– Сериозно говоря, котката беше там – уверява го онзи мъж.
И той отново тръгва, с ясното съзнание колко нелеп изглежда – солиден мъж, с достатъчно пари, мъж, който последните дни обикаля пред очите на целия квартал в търсене на една сива котка. И как всички тези хора имат право да му се смеят. Дори нещо повече – той самият, ако беше на тяхно място, би се смял.
Котаракът обаче наистина е зад ъгъла. Поотслабнал, мръсен, уплашен – точно като него, който на 50 години установява колко крехко е всичко. И как дори една котка може да обърне нещата.
Взима котката в ръце и дори не знае дали е щастлив, или ядосан. Просто я затваря вкъщи, заключва вратата и влиза в банята. Иска да измие всичко от себе си, натрупано през последните три дни. Всичко, което го е извадило от равновесие.
Ще минат години, преди да си даде сметка какво точно се е случило тези три дни. А може би въобще няма да разбере. Защото 30 години по-късно същият този мъж – на когото уж всичко му е наред, ще се събуди една сутрин разколебан и блуждаещ. И отново ще се върне онова чувство за несигурност. И в моментите на безпаметност, които с времето ще стават все повече, този старец, прилично облечен, възпитан, вежлив, ще започне да обикаля града в несвяст, за да търси отчаяно една котка, за която дори не помни дали е негова:
– Том! Тук ли си, Том?... Том!
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук