Култура / Брой 4 (2967), Април 2020

Черна чума, испански грип, холера… И така – до поредния страшен вирус в наши дни. Природна катастрофа ли е първата голяма пандемия? Анализ на Жан-Филип Жене, почетен професор в Сорбоната, публикуван в списание Histoire.

Население, отслабено от икономическата криза, което не разполага с имунна защита срещу болест, изчезнала преди повече от шест века; обширни и бързи климатични промени, които отключват епизоотията сред гризачите от полупустинните степи от тибетското плато, носители на бацила „Йерсин“, наречен на името на своя откривател. Става дума за бацил, който мигрира чрез бълхите от плъховете към хората: щом генуезките кораби, тръгнали от факториите в Черно море, акостират в Месина, Сицилия, през септември 1347 г., пандемията избухва, и бубонната чума преминава в белодробна чума, смъртоносна 80%. Резултатът: между 1347 г. и 1352 г. между една четвърт и половината от населението на Европа измира само за няколко месеца. Катастрофа, да, но природата ли е в основата?

Европейското население по онова време е доста понамаляло. То е в спад от края на XIII в., цари глад. В „прекрасното Средновековие“ – един максимално слънчев период в Европа между X и XIII в. – меките и влажни зими водят до неустойчивост, която сериозно поразява реколтите. Голяма част от населението е сериозно недохранено, особено най-бедните. Ала чумата еднакво удря богатите и бедните, дебелите и кльощавите; тя съсипва градовете (върлува шестнайсет месеца в Париж), промъква се и до най-отдалечените колиби. Спасяват се само онези, които по случайност са встрани от заразата. Икономическите причини за нея са съвсем реални, но вторични…

Трябва ли тогава да инкриминираме естествените, бактериологични или климатични причини? За да ги анализираме, нека се върнем на тибетското плато: влажността на въздуха там нараства през XIII в., което рязко увеличава популацията от гризачи. Ала ужасяващите суши (през 1258 г. и особено през 1257 г.) ги намаляват десетократно. И паразитите напускат малките гризачи, препредавайки бацила „Йерсин“ (мутирал в средата на XIII в.) на нови гостоприемници, каквито са плъховете. Ето как чумата мигрира към степите на Казахстан, както и към Монголия или Юнан. Следвайки пътя на коприната, болестта е забелязана през 1337 г. в Киргизия, откъдето се пренася към бреговете на Каспийско море, а оттам – към Черно море, където армията на хана на Златната орда Янибег обсажда крепостта на генуезците в Кафа (близо до Керч) през 1346 г.

Бацилът „Йерсин“ напредва без много шум, прекосявайки степите със скорост от 1–2 километра в ден. И с пристигането на генуезките кораби, тръгнали от Кафа, чумата избухва: тогава се разразява така наречената катастрофа. Ако болестта има естествени причини, същото валидно ли е и за катастрофата? Чумата пристига в Марсилия през ноември: последвалите епидемии ще покажат, че бацилът не обича студа. Той върлува от началото на май и неговият пик е през септември. Градовете в Европа са станали все по-многобройни и струпването на толкова хора без имунна защита е предоставило на бацила възможности за разпространение, несравними с тези в азиатските степи. Интензивната търговия в големите центрове или по панаирите му е позволила да се разгърне със смайваща бързина. Индустриална катастрофа? Твърдението би било прекомерно.

Непредвидената среща между бацила, дошъл от степите на Централна Азия, и градовете с тяхната търговска динамика, е довела до катастрофата. Среща между природата и обществото, която единствено историческата екология е в състояние да изясни.

Превод от френски Тони Николов