Култура / Брой 2 (2951), Октомври 2018

С художника Емил Миразчиев, председател на УС на Сдружение „Изкуството днес“ и член-основател на група РЪБ, разговаря Митко Новков

В първия си брой публикувахме разговор с трима представители на фондация „Пловдив 2019“. Продължаваме да представяме други гледни точки в дебата за културната столица на Европа през 2019 г.  

Поредната ваша битка е за спасяването на Гарнизонната фурна и превръщането ѝ в Център за култура и съвременно изкуство. Докъде стигнаха преговорите с община Пловдив?

Миналата седмица внесохме документи в общинския съвет. Цялата история е такава: аз живея наблизо и си мисля, че Фурната е още на военните. Тя е зад едни смокини, зад едни дървета – всички я знаем. И изведнъж чета, че ще се разрушава, за да се прави парк. Влизам – ами това е, което ние, група РЪБ, сме търсили години. Но се оказа, че трябва да се преборим с други инвестиционни намерения.

Тук ли е сблъсъкът между властта – не само общинската, политическата власт изобщо – и съвременното, пък и всякакъв вид изкуство? Сблъсък за това как да се усвоят териториите, в какво да се превърнат?

Да, наистина има сблъсък при неразвитите общества, когато политиците нямат политическата функция, осъзната в полза на полиса, на гражданското общество, а по-скоро са бизнес играчи, които си мислят, че институциите, които управляват, са някаква еднолична фирма или някаква частна институция, защото повечето се изживяват като такива. При нас това се превръща в бизнес, особено в Пловдив, вижда се от всичко, случващо се в града.

Произнесохте две ключови думи: неразбиране и алчност…

И корупция. И корупция, защото ние сме световноизвестни с корупционните си апетити и ненапразно в „Шенген“ не ни приемат; това е – няма какво да си кривим душата, пък и те, политиците, си го признават – именно корупцията. В съдебната система всичко е окупирано, тя не е независима, ако има някакъв проблем, веднага се обажда някой и всичко се „покрива“, даже престъпления… Те се изживяват като ненаказуеми и правят каквото си искат.

Вие бяхте в инициативния комитет заедно с Манол Пейков, с Веселина Сариева за Пловдив – европейска столица на културата…

Не, с инициативния комитет Веселина и Манол нямат нищо общо. Всички „пикираха“ след това, след като някой преди това свърши работата. Искаха после да изманипулират фактите, но аз се обадих и им казах: „Хора, и кучетата знаят кой е тръгнал, как е тръгнал, с какво е тръгнал, защото всичкото ми е в компютъра“. Щом има други, които имат някакви претенции, нека да направят някакви коментари или да кажат, че са ме поканили в някакъв…

… комитет…

Ние не го нарекохме комитет. В Сдружение „Изкуство днес“решихме, че щом ще работим с „широки хоризонти“, както се казва, не от днес за утре – решихме, че България е определена за тази година и някой нещо трябва да започне да ръчка, защото всичко беше заспало. Поканих различни хора, не само занимаващи се със съвременно изкуство – от Кукления театър Виктор Бойчев, Мариана Чолакова[1], активна жена, уважавана, авторитетна. Деси Шишманова, която е директор на местната телевизия в Пловдив, и ние с Якоб Рачек от „Изкуството днес“. Всичко това върви с ръчкането на политици, които нямаха и хал-хабер, казаха, че това не ги интересува, защото не им било под прекия контрол… Хубаво, вие си отивате, а ние сме си тук и трябва да свършим работата, защото тя засяга гражданите, защото проектът е за гражданите и това също беше едно от предимствата на Пловдив, че инициативата тръгна от долу нагоре. Не както в другите градове – спуснато отгоре, от общините. Ние работихме за всичко това и първата най-важна стъпка беше да се подпише политически меморандум. Тъй като основните проблеми при организирането на европейските столици на културата са точно на политическо ниво, всички издънки на Европейската столица на културата са там. Защото културата няма как да издъни сама себе си, а винаги се получава така, че когато спечели някой, след една-две години политиците яхват проектите, за да разпределят парите и да контролират процеса, с което пък нанасят съответните вреди. Така се случи и в България. Предложихме бюджет и структура – как да бъде управлявана фондацията, и нещата постепенно се задвижиха, организира се общината, започна да се подготвя кандидатурата, спечелихме я и след като я спечелихме (това по принцип е най-трудното), трябва да реализираме проектите – има правила за реализацията, има одобрение… Обаче взеха да шикалкавят: това да махнем, да сложим онова, онези, нашите хора…

Като казвате „хората“, имате предвид хората, които активно се занимават…

Не, не, абсолютно всички. Абсолютно всички граждани на „столицата на културата“. Защото това е мисията на един такъв проект – чрез културата да подобриш, клиширано казано, живота им, по-добър живот в града. И най-вече чрез креативността и енергията да обединиш града по някакъв начин, да дадеш ползи на хората, да надградиш, дори да изградиш нещо устойчиво. Защото според мен след 2019 г. какво ще остане – една тишина и кой откъдето е (смее се). Ние сме го играли това в Европейския месец[2], опитаха се да направят още едно издание със зор и… дотам. Плащат се едни средства, развива се едно пространство, но без бъдеще, без мисъл. Вместо нещо, което ти дава стабилност, да кажем, като Гарнизонната фурна, да го развиеш в контекста за децентрализация на културата. Фурната не е в центъра, обаче е близо до Младежкия хълм, който трябва също да се разработи. Има едно ядро там, много интересно – Братската могила, Гребният канал, Мол „Пловдив|”, около мола – бизнес комплекс, Гарнизонната фурна – нещо, което да остане и да прави събития, да има смисъл.

Появи се наскоро декларация на пловдивските архитекти към общината с призив да осъществи прозрачно конкурсите за художествена галерия на ул. „Гладстон“ и на сгради около жп гарата. Имате ли представа за причините, предизвикали декларацията?

Не съм много запознат с казуса, но пак е резултат от политиката, която се води в града. Реакцията на колектив Космос преди време, когато им взеха ключа от кино „Космос“, че не желаят повече каквото и да е партньорство с общината и Фондация „Пловдив 2019“, бе подмината с лека ръка. Досега не зная дали е имало управление, срещу което да е отправен такъв сериозен акт от страна на НПО в областта на културата; както и оттеглянето на група Ръб от номинациите за наградата „Пловдив“. Отново се натъкваме на последиците – без конкурс и неадекватни решения. Тази сграда до гарата, която се строи в момента, изцяло я задушава, а другата, която се готви от другата страна, е пълен абсурд.

Какво ще бъде мястото на съвременното изкуство през 2019 г.?

Най-важното, което трябваше да се случи и беше решено, а после, за съжаление, подменено, беше Биеналето на съвременното изкуство. Но отказаха.

С какви аргументи?

С никакви.

Е, не може с никакви, някаква обосновка трябва…

Че е много скъпо, на което всички се изсмяха. Беше много глупаво, защото в началото те нямаха ограничения в бюджета и ние бяхме предвидили биенале, но и образователен модул – много важен. Не само веднъж на две години изложба, а през този период да има малки паралелни изложби, малко паралелни събития, резиденции, библиотека, обучение, създаване на капацитет… Всичко това е капацитет, хора, които трябва да обучиш. След като спечелихме надпреварата за Европейска столица, събрах важни за сцената хора – Борис Данаилов, който беше съветник на министъра по онова време, Яра Бубнова и Светлана Куюмджиева, и им заявих, че искам да правя биенале. И всички бяха съгласни: да, това е възможност за България, ето и Европейска столица на културата, има пари, може да се направи нещо... Направихме и среща в Пловдив на всички заинтересовани и участници в съвременната арт сцена, където се постигна пълен консенсус. И в един момент се подмениха нещата.

Формулирайте подмяната.

Подмяната е именно в това, което и в началото подчертах – политическата инвазия. Политическото изкривяване на проекта. И сега другите играчи, поставени от политиците да изпълняваторганизационни функции като Светлана Куюмджиева и другите, са с вързани ръце. Това е основният проблем, не е в хората, те работят под стрес. Всичко е под контрола и диктата на кмета. Няма решение, което да е взето без него. И хората взеха да напускат. Да, Иван Тотев е кмет, принципал е на града, той взима решенията, той носи отговорността. Но когато не си диалогичен, когато си пример за абсолютна недиалогичност?! В крайна сметка той е избран от гражданите на Пловдив, получава си заплатата от нашите данъци. Всички в общината са хора, политически избрани от гражданите да обслужват гражданите, но проблемът е, че те се вживяват като собственици на града и си правят каквото си искат.

Но това, че Пловдив е Европейска столица на културата, е общобългарски шанс, важен за цялата страна, национален?

Абсолютно, но тук някъде има скъсване на нишките откъм централната власт също. Още в началото се взе решение 20 милиона да се отделят за този проект. Общината отдели пари за инфраструктура и по-малко за проекти, аз им казах още миналата година: „Недейте да спъвате работата на фондацията, дайте им пари. – Няма откъде! – Как да няма? Тези от инфраструктурата ги дайте за проекти, а пък от държавата си вземете за инфраструктура, щом тя не може да даде за проекти. Толкова е просто!“. Но те не приеха това предложение на публичното обсъждане на градския бюджет през януари. След това се мотаха доста месеци, накрая дойде Бойко Борисов, имаше някаква дискусия за тези проекти, казаха му, че няма пари, мина още една седмица и той реши проблема по същия начин, по който предложих: когато се преведат парите, те да отиват за инфраструктура, а парите от общината за инфраструктура отиват за програмата. Винаги може да вземеш решение, ако искаш да свършиш работа.

Впрочем гледах някакво предварително събитие – затворена улица, едни деца нещо рисуваха, шарении вдигаха… Това ли ще бъде?

Песни и танци на народите, да. Но ние знаем отдавна, че Европейските столици са се превърнали в клише. Какво ще стане всъщност: политиците ще дойдат да си направят селфита… Дори имаше предаване, май по Arte, че този проект се е изпразнил от съдържание, че е политическа пиар акция за културата, която въобще не е това, което трябва да бъде… Критиката е, че внася повече конфликти, вместо да обединява сектора.

Свършва „Европейската столица” – какво (о)става в Пловдив след това?

Според мен трябва да се случи следното: на политическо ниво бюджетът на Пловдив за културния календар на общината, както сега е милион и половина, следващата трябва да е три милиона. За да се получи преход, а да не бъде тотален срив. И това, което е резултат на усилията от всички хора на културата, да има някакво продължение, надграждане и развитие – може да не е както „Европейската столица”, но да има някакъв преход и да дава резултати. За нас е по-важно да има устойчивост и да се създаде по-нормална културна среда – както откъм финансиране, така и като резултат. Мисля, че това е отговорността на политиците: когато се дават дори и минимални средства, те да отиват в правилната посока. Иначе, колкото и да наливаш – както сега се правят реформи по разни министерства – наливаш милиони, и нищо! Като Колодрума – в момента е актуален проблем, там се наляха 60 милиона, а има най-много едно събитие на месец, в останалото време стои празно. Ей такива непреценени, необсъждани с гражданите действия водят до съответни грешки и лоши последици за самия град. Правиш Колодрум уж за колоездачни състезания, в същото време обявяваш го за многофункционален, но се оказва, че не е нито за едното, нито за другото, нито за трето – за нищо не става. Само се наливат пари. Сега пак се дава един милион за подмяна на осветлението. А за какво ще е това осветление?! Разбирам досега да е имало някаква много интензивна културна програма, дори да се акумулират средства и да се види, че ето – от това осветление има нужда. А ти в нещо, което нищо не прави, наливаш още пари – в нищото!

Редакцията ще потърси и други мнения по засегнатите в интервюто въпроси.

Емил Миразчиев е художник и куратор. Роден е в Пловдив, където живее и работи. Завършва графика в НХА – София (1986). Един от основателите на група „Ръб“. Автор и ръководител на международен проект „Графично ателие – Пловдив“, председател на сдружение „Изкуство днес“, основател и директор на Център за съвременно изкуство – Пловдив, „Баня Старинна“ и галерия „Коридор“. Инициатор и директор на международния фестивал за видео изкуство „Фасада“ и фестивал на светлината LUMMIX, Пловдив. През 2010 г. инициатор на проекта ПЕСК 2019 и художествен директор през 2013 г., пряко ангажиран в изготвяне културната програма на проекта.