Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Секторът на културата и изкуствата е сред най-засегнатите от извънредното положение, а същевременно за него ще бъде необходимо най-дълго време за възстановяване. Особено уязвими в тази ситуация са творците на свободна практика, както и организациите извън държавните и общински структури.

На 10.04.2020 г. Министерството на културата (МК) обяви мерки в подкрепа на независимите творци, които включват отпускане на една минимална работна заплата месечно за най-нуждаещите се свободни артисти за период от три месеца. Разработват се и мерки за след края на извънредното положение, които включват промени в условията по програмите на НФ „Култура“ и другите конкурсни програми на МК. Предстои да се обсъждат възможностите за структурното финансиране на независимите организации.

Всички предвидени мерки обаче се сблъскват с един сериозен, но очакван проблем: липсата на информация за независимите изкуства. В момента нито една институция не може да предостави надеждни данни относно броя на организациите, обема на дейността им, публиките им, заетите в тях служители. Това бе основната причина група независими организации и творци да инициират провеждането на анкетно проучване, което да запълни поне донякъде тези липси и да подпомогне изграждането на система за подкрепа на най-засегнатите.

Какво показват резултатите?

Обобщените данни от проучването[1] на базата на 1058 отговора към 12.04.2020 г. показват, че най-голям брой от респондентите са от секторите театър (35 %) и музика (34,3 %), следвани от визуални изкуства (21,4 %), аудиовизуални изкуства/кино (18,9 %), танц и пърформанс (18,1 %), литература и превод (5 %). Освен посочените сектори в анкетата са се включили и множество преподаватели в арт школи, DJ, представители на приложни изкуства като дизайн, керамика, бижутерия, артистичен грим, мода, цирково изкуство, озвучители, арт терапевти, автори и журналисти и др.

Включени са представители от 65 населени места в страната: 54 градове и 11 села. Най-много са респондентите от големите областни градове: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Перник. Многообразието в обхвата на респондентите прави анкетата достатъчно представителна за сектора.

Анкетираните организации ангажират общо 1910 души на трудов и граждански договор. По-голямата част от тях са наемани във връзка с реализация на конкретни проекти, а след приключването им – освобождавани. Към момента значителна част са освободени или заплашени от освобождаване. В организациите работят между 1 и 35 души, най-често до 10 души.

Средните годишни обороти на организациите са сравнително скромни, като повечето от тях са в рамките на 50 000 лв. (56,8 %), или между 50 000 лв. и 150 000 лв. (26,5 %). Около 1/3 от тях не разполагат със служебни помещения, офиси или сцени. Друга 1/3 заплащат наеми и режийни за такива помещения в размер до 500 лв. месечно.

От анкетираните физически лица близо 62 % са самоосигуряващи се, а 51 % са заети в организации на трудови и граждански договори (някои респонденти са посочили и двата отговора). Голяма част от тях нямат постоянни доходи или доходите им варират силно поради проектния начин на работа в сектора. Най-голям процент са посочили за 2019 г. доход между 5000 и 10 000 лв. годишно от дейности, свързани с изкуство и култура.

80 % от включените организации посочват, че към 08.03.2020 г. (когато бяха забранени публичните културни изяви) са имали планирано събитие, за което вече са направили разходи. Тези разходи варират между 100 и 450 000 лв. Общата стойност на всички преки загуби в сектора поради налагането на извънредно положение е приблизително 2 400 000 лв.

Очакваните в бъдеще финансови загуби възлизат на около 15 500 000 лв., ако извънредното положение продължи до юли 2020 г. Размерът им нараства до 42 000 000 лв., в случай че мерките за изолация бъдат удължени до края на годината. Загубите обаче са не само финансови, те включват и загуба на публики, на вътрешни и международни партньорства, на спонсори и донори, на ангажирани служители, на сцени и пространства, невъзможност за осъществяване на вече одобрени проекти. Важно е да се подчертае, че независимите творци не очакват от страна на държавата компенсация за всички тези загуби. Посочените цифри са ориентир за значимостта на този често подценяван сектор не само в културен, но и в икономически смисъл.

Респондентите предвиждат възстановяването си в рамките на 3–6 месеца, в случай че извънредното положение продължи до юли 2020 г. Ако кризата продължи до края на 2020 г. обаче, голяма част от организациите считат, че ще стигнат до прекратяване на дейността си и фалит.

Предвид очертаната ситуация над 95 % от анкетираните смятат, че са необходими спешни мерки от страна на публичните власти за компенсирането на щетите в сектора. Като най-ефективна мярка се посочва структурното финансиране на независимия сектор (76,2 %), следвано от учредяването на социален фонд (75 %). 19 % считат, че най-адекватна мярка би било въвеждането на държавна субсидия на базата на брой продадени билети. В допълнение са предложени мерки, свързани с данъчни облекчения, регламентиране на статута на независимия творец, стартиране на програми за подкрепа на проекти, които могат да се реализират в настоящите условия, и др.

Всичко това налага продължаване на интензивния диалог с публичните институции, предприемането на спешни и адекватни мерки за оцеляване на сектора.

Съпътстващите заболявания

Предприемането на кризисни мерки в културата несъмнено е с приоритетно значение в следващите седмици. В момент на криза обаче проличават най-силно съпътстващите хронични дефицити в политиките по отношение на независимите изкуства. Част от тях включват:

Липсата на публична и достъпна информация и регулярни изследвания – както за независимия, така и за частния и публичния сектор. Отсъствието на актуални регистри, на периодично обновявани статистически и социологически бази данни, на системни проучвания върху икономическите ефекти от дейността на културните организации има трайно отражение върху функционирането на сектора, което става особено забележимо в кризисната ситуация.

Неравнопоставено третиране на различните организации в културата. Държавните и общински структури получават бюджети както за регулярно поддържане на дейността си, така и за капиталови разходи и за проекти. Всички останали културни организации имат достъп единствено до проектно финансиране. Проектният модел на функциониране предопределя голяма част от проблемите в независимия сектор, свързани с неустойчивост, невъзможност да се поддържат екипи, да се изготвят дългосрочни планове и проекти.

Липса на устойчив диалог и комуникация на всички нива. Интензивната комуникация между МК, общините и независимия сектор през последните седмици е положително явление, но за съжаление е твърде рядка практика, която се наблюдава предимно в кризисни ситуации. Необходимо е системно поддържане на диалога между всички заинтересовани страни в културата и публичните институции на централно и местно ниво.

Дефицити в законодателството. Липсата на специални закони в някои сфери на културата допълнително затруднява работата на културните оператори. Тук влизат например сценичните изкуства, където през последните 20 години няколкократно и безуспешно бяха правени опити да бъде изработен закон. Специални закони няма и в сферата на визуалните изкуства, книгоиздаването, музикалната индустрия. В дебатите през последните седмици бе поставен и въпросът за необходимостта от специфична нормативна регулация на независимия сектор в изкуствата.

Изброените проблеми засягат не само независимия сектор, но и функционирането на културната екосистема като цяло. Кризата изведе особено остро тези проблеми, но тя е и възможност да започне диалог и да се пристъпи към решаването им чрез съвместните усилия на всички заинтересовани страни. Принудителното прекратяване на дейността може да стане добър повод за „излекуване” на съпътстващите заболявания, така че секторът да излезе по-здрав от ситуацията. Макар и несъмнено по-беден.