Култура / Брой 9 (2972), Ноември 2020

Музеят „Лудвиг“ проверява своята колекция руски авангард. Изложбата му показва методите за оценка на автентичността на произведенията

През март 2018 г. съдът във Висбаден осъди собственика на галерия в същия град на две години и осем месеца лишаване от свобода за измама. Съдът прие за доказани три случая, в които той е продал като произведения на руския авангард обекти, за които е знаел, че са фалшификати. За изненада на всички търговецът посрещна присъдата със задоволство. В съобщение до медиите той разпространи дръзкия контрааргумент: останалите повече от 1800 произведения, които притежава и които Германската федерална криминална полиция e иззела пет години по-рано, били приети от съда за автентични. Това, разбира се, беше абсурд, защото не бяха представени доказателства за по-голямата част от конфискуваната стока. При все това дори в международната арт преса беше съобщено, че авторството на най-спорните произведения не можело да бъде изяснено.

На процеса подсъдимият, за да защити доброто си име, се позова на това, че през 1993 г. е продал десет картини на Музея „Лудвиг“ в Кьолн. Продажбата е осъществена чрез посредник, ала в търговията с произведения на изкуството това все още не е улика в некоректност. Три от десетте картини Музеят „Лудвиг“ показва днес в рамките на една специална изложба. И трите произведения, които Петер Лудвиг[1] е придобил, вече не се приписват на художниците Ел Лисицки, Александър Веснин, Любов Попова.

След смъртта на Ирене Лудвиг през 2010 г. цялата фамилна колекция от руски авангардисти става притежание на музея в Кьолн. И на това поле Петер Лудвиг е пионер, придобивайки повечето произведения преди краха на Съветския съюз. Десетилетия наред класиците на руския модернизъм са забранени в собствената си страна; официално държавата не позволява износа на техни произведения, а неофициално печели от тях. Идеални условия за изкуствено нарастване на предлагането. По тези причини музеят решава систематично да изследва автентичността на тази част от наследството на основателя си. Изложбата предлага междинен доклад на дългосрочния изследователски проект. През ноември ще се проведе и конференция по темата.

Проверени са били 49 от 100 картини; в 22 случая съмненията в автентичността изглеждат обосновани. Въпреки потискащата квота от 45 % музеят използва понятието фалшификат само в заглавието на изложбата, не за отделно произведение, регистрирано като отписано. Предпазлив е като съда във Висбаден. За да се идентифицира фалшификат, трябва да се докаже умисъл на автора, който почти винаги е неизвестен. Алтернативното обяснение, че става дума за реплика на оригинала, възникнала в знак на почит, не може да бъде изключено за всеки конкретен случай, остава най-малкото допустимо.

Музеите рядко поставят свои обекти под подозрението, че са фалшиви. Така намаляват стойността на собствената си колекция. Към това се прибавят и юридически рискове. Един фалшификат предполага фалшификатор. Оценката, че едно произведение не е автентично, без да е отправена към конкретна личност, поставя под съмнение всички, през чиито ръце то е минало. В една публична институция такива оценки имат особена тежест. Така например още преди откриването на изложбата Музеят „Лудвиг“ трябваше да спечели съдебен процес. Галерия „Гмуржинска“ с предишно седалище в Кьолн, водеща десетилетия наред във вноса от Русия, настояваше без резултат да получи предварителен достъп до експертизата. Лудвиг е купил от тази галерия 81 от 100 руски картини и 3 релефа. Изложбата отхвърля 6 от документите за „провенанс“ (произход, проследяване на собствениците) на Галерия „Гмуржинска“, при 10 произведения автентичността е потвърдена.

Както показаха скандалите около галерията „Кньодлер“ в Ню Йорк[2], а и около Волфганг Белтрачи[3] и Вернер Шпис, механизмите на пазара на изкуство спъват изясняването на съмненията. Когато един внезапно появил се непознат шедьовър бъде признат за автентичен, полза извличат всички – продавачи, експерти и купувачи. Ако не е оригинален, нямат нищо общо с него. Асиметрията е подсилена от познавателни трудности: косвените доказателства винаги остават хипотетични.

В тази ситуация Музеят „Лудвиг“ се стреми да документира съвременното състояние на проверката и да покаже дали са възможни надеждни оценки в това деликатно поле. При всеки отделен случай се комбинирани три метода: анализ на материалите, изследване на произхода и анализ на стила. Естественонаучното изследване често води до оценки за неопровержима фалшификация. Когато се докаже пигмент, произведен десетилетия след смъртта на художника, защитата на автентичността е принудена да се осланя на оправдания като предполагаема по-късна реставрация. При отписаното произведение на Ел Лисицки анализът на цвета не е дал особени резултати. Открита е наистина необикновена основа – репродукция (на Лудвиг Кнаус – б.пр.). Изследването на произхода води до задънена улица. Осъденият по-късно във Висбаден търговец назовава като източник частна колекция в Ленинград. Предполагаемата предишна собственичка дава написани на ръка сведения за сценографския проект, приписван на Веснин, които се изчерпват с описанието на обекта. Към руските документи са добавени преводи на английски, чиято нотариална заверка се свежда до верността на превода. Тази по-скоро символична функция на удостоверенията e типична не само за търговията с Русия…

Независимо от автентичността на подписа и щриха на четката, иде реч и за момент на логическа достоверност, когато оригиналността е разбирана като разпознаваема форма на нещо ново. Мнимият Ел Лисицки от Кьолн изглежда твърде подобен на доказания Ел Лисицки в Музея „Буш-Райсингер“ в Харвард. Обратно, буди подозрение, че Веснин не е направил вариант за платно и от друга своя сценографска скица.

Изложбата подкупва с позитивистичната строгост, с която се опитва достъпно и ясно да възстанови случай по случай. Всички художествено-психологически спекулации около анонимните фалшификатори остават извън нея. Не се поощрява легендата за гениалните фалшификатори, които са по-добрите художници. Не са ли художниците близки по дух до фалшификаторите, щом още Платон ги упреква, че са подражатели? В този случай няма значение.  

Текстът е публикуван във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ на 29 септември 2020 г.

Превод от немски Людмила Димова

* * *

Изложбата „Руският авангард – оригинал и фалшификат“ е подредена в Музея „Лудвиг“ в Кьолн до 3 януари 2021 г. Тя представя резултатите от мащабно изследване, извършено съвместно с технолози от Лондон и Чикаго. Инициатори са заместник-директорката на музея Рига Керстиг и една от водещите реставраторки Петра Манд. Изложбата се явява първи такъв опит за цялостно проучване на автентичността на руския авангард. В залата са представени 25 експоната: автентични и доказани фалшификати, трети – със съмнителна атрибуция. Така посетителите могат да видят „източниците на вдъхновение“ на фалшификаторите. Съпроводени са с обширни текстове и резултати от технологични проучвания.