Култура / Брой 3 (2952), Ноември 2018

В София, в Музея „Земята и хората“, се строи нов орган – величествен „цар на инструментите“ сред блясъка на скъпоценностите

Органът е многогласов мехов клавишен инструмент, състои се от три системи органови тръби, снабден е с пневматика, пулт за изпълнителя и конзола. Инструмент на инструментите, сходен с многоплановите възможности на цял симфоничен оркестър. От възвеличаване до отричане – ненапразно органът е част от богослужението на Католическата църква още от VII век, а Източноправославната църква и до днес отказва да го приеме. Изглежда невероятно, но това оръдие (каквото е всъщност значението на оrganum – лат., и organon – гр.) има за свои прототипи гайдата, панфлейтата и източния устен орган шън.

За първи път в историята на органите в страната ни това е дело на български майстор. Казва се Росен Драганов, на 42 години, с натрупан стаж в асистирането при инсталирането на други „царе“, в почистването и поддръжката им, в разглобяването им в чужбина и пренасянето им в България. Притежава безпределен ентусиастки дух, споделен и от семейството му, което капка по капка през годините финансово подпомага личния му грандиозен проект. Последните им засега вложения са 2400 лева за „дребни“ части. А има още няколко месеца работа до финала, докато органът просвири.

Бащата на Росен – Димитър Драганов, е кларинетист, занимава се с поправката на духови инструменти, а майка му – професор Славимира Драганова, специалист по растителна защита, в момента е пръв и единствен негов помощник в „черната работа“ по изграждането. Росен казва, че основен спонсор е Музеят, и говори с благодарност за условията, които директорът на „Земята и хората“ Чавдар Начев предоставя, за да се работи тук. Понякога по 12 часа в денонощието. На Чавдар Начев се дължи и безрезервното приемане на идеята, защото органът е инструмент, който се създава, за да остане тъкмо в пространството, в което се строи. В случая – в музея. Вероятно това е обвързване завинаги. Съжителство, което носи и риск, и грижа за охраняването и поддръжката, и нови ангажименти... Но обвързването е и вникване в проблематиката на деня, и далновидност. „Проучвахме, премисляхме. И се запалихме от идеята. В София има на няколко места органи, но няма достатъчно, които могат да се ползват за репетиции, уроци или за концертиране. Графиците на залите са натоварени. От друга страна – непосилно е музикантът, който иска да усъвършенства уменията си, да си плати залата. Междувременно разбрах, че има дечица, които проявяват интерес към този инструмент. За нашия музей това е благородна и достатъчна причина.“ Чавдар Начев е убеден, че културата не трябва да се фрагментира на браншове – на една страна музиката, на друга – минералогията например. Когато има 30 концерта годишно, както е в „Земята и хората“, това са 30 нови възможности за създаване на постоянен интерес и за нови приятели. А с построяването на органа спектърът от дейности става още по-пъстър.

За Росен Драганов началните опити да построи орган преди години са увенчани със създаването на звучаща конструкция в скромни размери и с подръчни материали. Гради при домашни условия в семейния апартамент в „Люлин“. „Проф. Нeва Кръстева ме запозна с книгата на Варфганг Аделунг „Въведение в органостроителството“. Удивен колко просто е направен механизмът и всичко в органа, аз реших да действам. За тръбите използвах PVC. Купих малко дървен материал, направих една мануална клавиатура... И все не достигаха джобните. За въздушна камера събрах три големи барабана от стари перални, но с турбината нещата станаха сложни. Въпреки набавянето на малко алуминиева ламарина за по-малка перка ползваният двигател бе с по-високи обороти и в крайна сметка, турбината шумеше твърде много.Така изработеният орган свиреше добре, имаше своите технически достижения, но изборът на по-евтини и различни от необходимите материали се оказа грешка...“

По това време Росен вече се познавал с Йенс Щайнхоф, на когото помагал в Музикалната академия при монтирането на органа в 35-и кабинет, както и при ремонтирането на органа в концертната зала. „Йенс дойде, разгледа органчето, засне го и отнесе заснетото със себе си. За да показва и да се посмее, разбира се. Разглобих творението, за да не пречи.“ В Германия органостроителството е специално образование, което преминава през всички етапи от чиракуването до майсторството, а после преминава и към майсторството да обучаваш майсторите. Има си и тайни, които не се споделят. Обикновено тайните са в сплавите при направата на тръбите. Знае се, че са калаено-оловни, но като се добави и повече антимон, звукът става по-качествен. За нас остава да се учим от наблюдение, много четене и помагане.

Междувременно Росен трупал опит. Изработил педалиера с копул-механизъм към пиано в Академията, помагал за кратко на органостроителя Ханс Фогел при монтирането на орган в Пазарджик. През 2014 г. бил изпратен в Еннепетал, близо до Хаген – Германия, за да разглоби и пакетира малък църковен орган и да го сглоби в „Младост 1“ – в „Двореца на щастливите хора“. В Германия има толкова много органи, че като поостареят, гледат да се освободят от тях. В Двореца направили концерт, децата се трупали, за да докоснат непознатия инструмент. А за бъдещия органист е важно да се ориентира от ранна възраст, за да овладее по-лесно координацията „ръце-крака“ и звукоизвличането. Известно време преподавал, междувременно се допитвал и получавал ценни съвети от авторитети като Нева Кръстева, Велин Илиев, Константин Босилков, Златин Георгиев и Камен Петев. Освен магистратура по орган завършил курс по златарство, който му дал умението да работи с благородни метали с прецизност – задължителна в изработването на всеки детайл и механизъм при органа.

И мечтаел да построи свой истински голям тръбен орган.

Купил машини и инструменти, а апартаментът в „Люлин“ отново се превърнал в арена на подготовка – този път там Росен трупал дървения материал, за да съхне. Купувал на цени за огрев. Но когато разбрали, че целите му са по-възвишени, вдигнали му и цените.

От януари 2017 г. мечтата на Росен Драганов придобива реални очертания в любимия от детството му музей „Земята и хората“. Видео залата е работилница, а в едно друго, сега бихме го нарекли „винтидж“ помещение си е разположил циркуляра и абрихта. Това е задкулисието от растежа на „царя“, който полека изпълва пространството на музея, събрал кристалните цветя на природата; парада на феноменални кристали; съкровищата на Минас Жераис; ювелирни пегматитови минерали; минералните богатства на Илия Делев от Бразилия; прекрасния свят на ахатите; благородния аметист; кварцовата палитра; феерията от планински кристал – все тематични раздели в „Земята и хората“.

Чавдар Начев разказва, че преди да започнат, направили акустични измервания. При звук кристалите излъчват електромагнитни вълни. „А това всъщност е принцип и на телефонията. Кристалите трептят, но не се променят. Досега никой не е правил изследвания в тази посока.“ С две думи – „царят“ и кристалите ще са в симбиоза.

В недългата история на органите в България има и драматичност, и трагичност, и възвишеност. Мнозина специалисти емигрират поради невъзможност да практикуват тук професията си, част от инструментите в различни периоди се превръщат в руини след пожари или бомбардировките. И – оптимистично! – появата на редица нови инструменти напоследък се свързва с благородния жест на дарителството в Пловдив, Сливен, Смолян...

 В Музея „Земята и хората“ перипетиите в израстването на новия „цар“ се събират в една дума – отдаденост.