Култура / Брой 2 (2975), Февруари 2021

С Мартин Енглер, който ръководи колекцията за съвременно изкуство в Музея „Щедел“, разговаря Виктория Драганова

Музеят „Щедел“ във Франкфурт на Майн е създаден през 1815 г. като частна фондация от банкера и търговец Йохан Фридрих Щедел. Той е най-старата музейна фондация в Германия. Колекцията на Щедел представя под един покрив почти 700-годишната европейска история на изкуството – от началото на XIV в. през Ренесанса, барока и класическата модерност до съвременността. Наред с колекционирането и съхраняването, други направления в работата на музея са научните изследвания, както и създаването на изложби от международен мащаб. Друга основна задача е представянето на изкуство пред различни целеви групи. Кураторката Виктория Драганова, която е работила в музея през 2012–13 г., разговаря за политиката на откупки и колекциониране в „Щедел“ с Мартин Енглер, историк на изкуството и ръководител от 2008 г. на колекцията за съвременно изкуство. 

Как стои днес въпросът с откупките в музеите в Германия и по-конкретно в Музея „Щедел“?

На първо място, трябва да подчертая, че Музеят „Щедел“ е частна фондация, а не публичен музей, собственост на държавата или общината. Откакто е създаден преди повече от 200 години, музеят е силно ангажиран с меценатство. За разлика от много други музеи, от създаването му насам една трета от произведенията в него са дарения. По принцип публичните музеи, независимо в кой град се намират, имат ограничени бюджети за откупки или изобщо нямат такива. Обикновено те не са достатъчни за придобиването на произведения на изкуството на пазарни цени. Съществуват и обществени фондации, които подкрепят музеите при откупки, но обикновено музеите трябва сами да поемат определена част от цената, тоест да участват във финансирането. Такъв е преди всичко моделът за откупки на модерно изкуство и стари майстори.

Какво се колекционира, очертават ли се нови направления?

Като цяло настоящите дебати в обществото, и най-вече разчупването на художествено-историческия канон с навлизането на повече художнички и на незападно изкуство, оказват силно влияние върху съвременната политика на откупки. Всъщност този процес е бавен заради бюджетите за откупки. Също толкова бавно става и изграждането на някои части от колекцията или създаването на нови акценти в нея. Но и в недостатъка се крие възможност, защото е нужно внимателно проучване, за да се развият нови аспекти в структурата на една колекция. Музеят „Щедел“ например е откупил през последните години много произведения от жени художници. Макар че сме далеч от паритета 50/50. До голяма степен винаги зависи от въпроса кой колекционира и каква е традицията на колекциониране: дали колекционира музей, специализиран в съвременното изкуство (съвременни произведения), или някой, чиято колекция е създадена преди седемдесет години, когато, за съжаление, имаше по-малко художнички.

Какви структури правят възможни откупките в „Щедел“?

Музейната работа като цяло и в частност разширяването на колекцията в „Щедел“ се подпомагат от различни меценатски групи, спонсори и партньори. Голям меценатски кръг представлява Щеделското музейно сдружение, което подкрепя откупки, реставрации и научни проекти. За колекцията съвременно изкуство е важен Комитет XXI век към „Щедел“. Основан е през 2007 г., успоредно с изграждането на предназначените за съвременно изкуство изложбени зали в градината на музея, за да се развият някои аспекти в събирането на изкуство след 1945 г. По онова време ние поехме различни сбирки на Дойче Банк и DZ Bank. С подкрепата на Комитета към „Щедел“ през последните няколко години успяхме относително бързо да обединим тези сбирки със съществуващата, за да получим една кохерентна колекция, каквато тя не беше преди 12 години.

Какви финансови инструменти и юридически конструкции са нужни, за да се изгради във времето кохерентна колекция?

В „Щедел“ винаги се стремим да запазим максимална независимост. Нашата цел винаги е била да създаваме колекция, която прави достоверни прогнози какво ще остане след 50 или 100 години от това, което наричаме съвременно изкуство. Това означава, че от момента на постъпването си произведението става част от разказа за изкуството след 1945 г. Ето защо е важно тези произведения да останат за постоянно в музея. В колекцията за съвременно изкуство почти няма класически форми на предоставяне на произведения за временно ползване, защото опитът показва, че те обикновено отново напускат колекциите. При споменатите корпоративни колекции въпросът също беше как изкуството да дойде при нас, в музея, без да придобиваме собствеността, но въпреки това да остане за дълго в наше владение. Намерихме договорни решения, които могат да служат като пример за добри практики на сътрудничество между частни и публични колекции. По-конкретно това означава, че произведенията не постъпват само като отдадени дългосрочно под наем, а де факто остават за постоянно. Интересното е, че тези две сделки бяха сключени преди финансовата криза от 2007 г. Стратегията се оказва далновидна и е добър пример за това как частните корпоративни колекции могат трайно да бъдат привлечени в музея. 

Кои ще са основните предизвикателства пред музейните колекции в бъдеще?

Най-важното в бъдеще е да увеличим значимостта на музейното колекциониране пред частното колекциониране и пазара на изкуство. Характерната особеност на музейното колекциониране е в това, че музеят е машина за знание, която генерира художествено-исторически смисъл. Едва когато се подчертае по-силно този съществен аспект, става ясно какво ни отличава от панаирите, частните колекции и т.н. Можем да се договорим, че тъй като музеите са подкрепяли определени позиции, направили са възможни определени кариери, нивото на цените, на които те купуват, по принцип да е съвършено различно от това на непубличните колекции. И защото през последните години непубличните колекции се възползваха от огромното увеличение на цените, което публичните институции насърчават и ще продължат да насърчават. А не обратното – музеите да трябва да откупуват на завишени цени. Още повече че произведенията, притежание на музеите, обикновено излизат от обсега на пазара. Също така се опитахме да формулираме нематериални ползи отвъд финансовите. За да убедим например някой колекционер да ни продаде картина не на абсолютната ѝ пазарна стойност, а на цена, която е приемлива и за двете страни. За нас винаги е важно да ни приемат като динамичен, активно колекциониращ музей.

Д-р Мартин Енглер (род. 1968 г.) работи от 1996 г. като независим куратор на изложби, автор и критик. От 1997 г. изнася лекции в университети в Германия и Европа. От 2002 до 2008 г. е куратор в „Кунстферайн Хановер“. От 2008 г. е ръководител на отдела за съвременното изкуство в Музея „Щедел“ във Франкфурт. Автор е на публикации върху теорията на авангарда, взаимодействията между живописта и фотографията, фигуративната живопис от 80-те години, както и на монографии (някои в съавторство) за Джон Армледер, Джон Балдасари, Доналд Джъд, Пиеро Манцони, Виктор Вазарели, Урсула Шулц-Дорнбург, Корина Васмут и др.