Култура / Брой 4 (2977), Април 2021

Сборникът обединява текстове на преподаватели и студенти от конференцията за 20-ата годишнина на Центъра „Булгарикум“. Центърът за изучаване на български език и култура към Университета на Саарланд е единствен по рода си в Германия, основан е преди вече четвърт век в сътрудничество със Софийския университет. Курсът съпровожда основното следване на студентите, но има и други слушатели на различна възраст. Освен български език се изучават аспекти от историята, културата, литературознанието, етнографията, а участниците могат да се включат в ежегодния летен семинар на СУ. В началото на сборника един от първите и най-дългогодишни лектори, проф. Боян Вълчев, разказва за създаването на Центъра, а Петя Мол се връща към 1980 г., когато започва сътрудничеството между двата университета. Следват впечатленията на Мартина Раме, Бернд Дея и Луана Сандовал от Летния семинар за чуждестранни българисти в с. Лозен. Във втората част на сборника са преводите от български на немски на Ангела Краузе, Кристина Хьофер и Мартина Раме. Ако съдим по тях, обучението в „Булгарикум“ е доста обнадеждаващо. Двуезично са представени творби на преподаватели и студенти – стихотворения и разкази от Калин Михайлов, лектор в Саарбрюкен, и от Ангела Краузе, както и разкази на Марин Дамянов, Деян Енев и Георги Бърдаров.

В третата част – „Литературни и житейски траектории“, са текстовете на Калин Михайлов и Румяна Иванова-Кифер, посветени на Валери Петров и Виктор Пасков. Езиковата игра в приказката „Пук“ от В. Петров дава чудесен материал за часовете по български език. Ето само един пример: как се превежда на немски заканата на октопода: „Ела ми, малката!“. Текстът на Марко Клю разглежда в сравнителен план две песни от 60-те години: на британската група The Klinks и на българската „Щурците“. Преживяването на миналото в тях е много различно, българският е пропит с носталгия и метафорично усещане за изолацията на соцкултурата.

В четвъртата част – „Българският език – древен и нов“, е докладът на проф. д-р Роланд Марти, ръководител на славистиката в Саарския университет и отговарящ за контактите със Софийския университет. Той търси отговор на въпроса защо кирилицата се налага като водеща азбука в българската културна памет, а нейната сакралност се запазва и до днес. На използването на латиницата в павликянската книжовна традиция е посветен докладът на Петко Петков, а Андрей Бояджиев представя непроучен лекарственик от 1849 г. от Зографския манастир. Мина Йовева търси връзката между българската глаголна система и календара на древните българи, а Петя Осенова споделя опита си в изграждането на ресурсна граматика на българския език.

Петата част от сборника – „Българският език, българската литература и култура в Германия“, разглежда проблеми на преподаването. Боян Вълчев се спира на различията в образователните системи на двете страни, които затрудняват общите университетски програми. Друг проблем е липсата на обучение в преподаването на българския като чужд език. Бистра Андреева разглежда трудности в произношението, които срещат немските студенти, а Юлияна Стоянова – отношенията между пол и род в езиковата практика в България и Германия. Данка Апостолова представя изследване на нагласите към изучаването на български език сред участниците в „Булгарикум“. На първо място в тяхната мотивация е интересът към страната и нейната култура. Българският език се предпочита от хора с висок образователен ценз, по-често с хуманитарни специалности. Преценява се като по-труден от английския, германските и романските езици, но по-лесен от руския и полския. Евелина Аврамова разказва за сътрудничеството между Центъра „Булгарикум“ и българското училище в Саарбрюкен, създадено през 2010 г. А Вероника Кампф ни запознава с обучението по български като роден език в Кьолн. Там предметът е част от учебната програма с възможност за балообразуваща оценка в дипломата. Изучава се от 3 до 5 часа седмично в малки смесени групи в няколко училища.

В юбилейния сборник се отразяват като в огледало двете пълноценни десетилетия на „Булгарикум“ в Саарбрюкен, дано следващите са още по-плодотворни.