Култура / Брой 4 (2977), Април 2021

С Благовест Златанов, професор в Славистичния институт на Университета в Хайделберг, разговаря Катя Атанасова

Благовест Златанов, „Сборникът „The Shade of the Balkans. Участници и контексти на възникването“, 435 с., и „Софийският лъв в клетка. Модели, мистификации и рецепция на сборника The Shade of the Balkans“, 558 с., AVM – Akademische Verlagsgemeinschaft München, München, 2020 г.

В първия том на вашата респектираща монография се срещаме с напълно непознати за българската аудитория учени, поети и преводачи, свързани със създаването на сборника The Shade of The Balkans. Представете ги на българските читатели, като акцентирате върху конкретния принос на всеки от тях.

Досега се знаеше много малко за чуждестранните участници в създаването на сборника. Същото се отнася и за цялостния комплекс от въпроси около възникването му. Знаеше се, че е съставен от Пенчо Славейков, преведен е от англичанин и излиза в Лондон през 1904 г. Бяха открити и няколко рецензии в международни издания.

Накратко на вашия въпрос. През 1903 г. The Shade of the Balkans става възможен чрез идването в България на ирландеца Емил Джоузеф Дилън, международен кореспондент на Daily Telegraph. По това време Дилън вече е, без никакво преувеличение, легенда в световната журналистика. Преди да се насочи към тази професия, Дилън, който е удивителен полиглот, се утвърждава като един от най-обещаващите специалисти в световен мащаб по сравнително езикознание и културология. Един от научните му акценти е зороастризмът и тук с Пенчо Славейков моментално откриват свързващата ги нишка. През периода 1884/1887 г. Дилън е професор по сравнително езикознание в университета в Харков, където е колега на Марин Дринов. След скандал с българиста Пьотър Безсонов се отказва завинаги от университетската кариера. От този момент нататък той все по-повече се приближава към темата България. Още преди 1903 г. има контакти в страната. Държа да подчертая, Дилън владее на много добро ниво български език. Конкретно в сборника той участва с културно-историческа студия върху произхода на прабългарите. Считам, че е помагал и в превода на песните, макар това да не е отразено. През лятото на 1903 г. Дилън кани един млад и никому неизвестен англичанин от немско-еврейски произход на име Хенри Филип Бърнард Берлайн да го придружи до България.

Считам, че Славейков моментално е разпознал в 8–9 години по-младия от него Берлайн своята абсолютно сродна душа. Това е дивна история. Берлайн е брънка от изключително заможна търговска фамилия от Манчестър с мощни връзки в международната политика. Магистър по история от Кеймбридж (1900 г.), страстен пътешественик, житейски и художествен авантюрист. Берлайн не знае грам български, но със Славейков решават, че е най-подходящият да преведе на английски 101 български народни песни и още толкова пословици с изключително сложни езикови характеристики. И го правят. Става страшно и весело. Освен преводач той е автор на посвещението и предговора към сборника. The Shade of the Balkans е всъщност големият пробив на Берлайн, който от тук нататък се утвърждава като плодовит писател, преводач и литературен критик. Ловък стилист и версификатор, невероятен ироник с тежко влечение към литературни мистификации. Остава трайно свързан с България.

Вероятно Дилън е онзи, който въвлича в проекта и собственика на прочутото лондонско издателство David Nutt. Алфред Трюбнер Нът по това време е най-големият книгоразпространител във Великобритания и един от най-мощните в света. С парите от тази си дейност превръща David Nutt в едно от уникалните средища за публикации от сферата на фолклора и митологията. Алфред Нът е сред най-влиятелните английски фолклористи на своето време, решително допринесъл за институционализирането на дисциплината фолклористика, съосновател на Английското фолклорно общество и няколкократен негов президент. Нът отдавна търси достъп до славянски и конкретно до български фолклор. Уверен е, че съвременните митологични изследвания остро се нуждаят от преводни славянски текстове като сравнителна основа. За жалост загива нещастно през 1910 г. в Париж. Сам изградил огромни търговски и издателски структури, след неговата смърт те просто се сриват. Никой не може да го замести.

В такава невероятна компания е попаднал Пенчо Славейков.

The Shade of the Balkans се появява в определен политически, социален и културен контекст. С какво този контекст рефлектира както върху появата на сборника, така и върху оценките за него след публикуването му?

Идеята за такъв тип издание е непосредствено свързана с Илинденско-Преображенското въстание, за чието отразяване през август 1903 г. Дилън пристига в България, придружаван от Берлайн. Не може да има никакво съмнение, че основната прицеленост на сборника е да компенсира почти пълната липса, особено в англоезичния свят, на познания за българите, за тяхната история и култура. Тримата автори използват и взривообразно нарасналия интерес към българите в британските публични и правителствени среди, както и в британската преса в контекста на ужасите от 1903/1904 г. Като съдържание обаче, с изключение на предговора на Берлайн, сборникът е ориентиран изцяло към древното минало на българите – към техния произход, към историческата им съдба, към техния поетичен фолклор, към тяхната изградена през вековете характерология и т.н. Това е хитрата стратегия на авторите му, които се стремят да покажат на света, че става дума за един древен народ с уникална съдба и крайно специфична култура, части от който сега биват избивани в Македония. Дилън с научна добросъвестност представя тезите и дебатите около произхода, етнокултурната определеност и езика на прабългарите. Пенчо Славейков обаче поема в съвсем друга посока. Непрекъснато препращайки към песните и пословиците, множество от тях с доста стряскащо за чуждото ухо съдържание, в студията си Славейков мощно се отстранява от съвременността и налага една напълно помитаща философско-историческа теза за българите като „поетичен народ“, като „народ езичник“, който непрекъснато твори и пее, дори в изнурителния си делник, издигайки се така над земната тегоба и суета и живеейки същностно и единствено в поетическите видения за своето минало. Докато други по същото време изпращат горещи апели към Европа да спаси братята си християни в Македония, ти да твърдиш, че българите са си поначало езичници, които християнството не е успяло „да поквари“, си е дръзка и стряскаща провокация, на която е способен единствено Пенчо Славейков.

Свидетелство, че в контекста на събитията от 1903/1904 г. Славейков няма никакво намерение да умолява за християнско състрадание и цивилизовано западно милосърдие, са и други стряскащи формулировки. Например, че българските народни песни са плод на „болна душа“. Препратката към „болната душа“ показва, че Славейков гради една изцяло ницшеанска визия за българите и техните песни. Международните рецензенти, макар да са напълно наясно защо сборникът се появява точно тогава, веднага са схванали подчертано философско-историческата и естетическа посока, която му задава Славейков, и затова с възхищение, разбира се, на моменти и с почуда, се съсредоточават основно върху художествените, етноложките и културно-историческите му аспекти.

Във втория том на монографията анализирате паралелите между The Shade of The Balkans и предхождащи го издания, послужили на П. П. Славейков като модел за изграждането на неговия сборник. Кои са тези издания и с какво допринасят за окончателния вариант на книгата?

Невидимата, но решаваща концептуална основа на The Shade of the Balkans е двутомният немскоезичен сборник на Йохан Готфрид Хердер Volkslieder (1778/1779). С този сборник Хердер поставя началото на нова ера в отношението към фолклора, постановявайки неговата непостижима художествена възвишеност, която трябва да бъде мерило и идеал за индивидуалния творец на новото време. Хердер дори е подсказал на Славейков как да нарече сборника си. В него чрез надграждането върху централни Хердерови податки – числовото групиране на песните, възловата литературно-фолклорна мистификация, мотива „Леноре“ и т.н. – Пенчо Славейков символно се вживява в ролята на своя велик предшественик. Така както Хердер открива прелестта на фолклорната песен за света, така и Пенчо Славейков открива невероятното поетическо изящество на българския фолклор за международната публика.

Експлицитно назованата основа на The Shade of the Balkans са „Български народни песни“ на братя Миладинови. Знае се, че Славейков е запленен от този сборник за цял живот, счита го за изключителна подборка и върхово постижение, затова не е случайно, че заема редица песни от него за собственото си издание. Това, което не се знаеше досега, е, че посвещението на Хенри Берлайн към Щросмайер от абсолютното начало на The Shade of the Balkans всъщност представлява структурно и съдържателно надграждане върху посвещението на Константин Миладинов към Щросмайер от 1861 г.

Кои са основните характеристики на образа на Пенчо Славейков, който Берлайн създава за международната публика?

В предговора си Хенри Берлайн сътворява чутовен портрет на твореца, фолклориста и културния визионер Пенчо Славейков. Това е безспорно най-забележителният, многопластов и в същото време, бих казал, монументален портрет, правен някога на Славейков, при все че е побран на съвсем малко текстово пространство. В същото време това е един невероятно игрово-ироничен портрет, изплетен от закодирани литературни цитати и препратки, от скрити и открити съпоставки с такива величини като Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Томас Карлайл, Фридрих Ницше, Оскар Уайлд, Джордж Мередит.

Берлайн наистина се развихря. Пенчо Славейков е българската национална знаменитост, най-големият епически поет на България, удивителен познавач и интерпретатор на българския фолклор (знае всеки вариант на всяка българска песен), но същевременно и на балканския. Той е гордият и разбира се, самотен повелител на ницшеанския бунт. Накрая Берлайн до такава степен изпуска юздите на мистификационния ентусиазъм, че обявява Славейков за поет – емблема на македонското освободително движение.

Ако съдим по реакциите на международните рецензенти, трябва да кажем, че този невероятен портрет, изваян без съмнение под вещото научно-художествено ръководство на самия Славейков, напълно е изиграл определената му роля. Е, един-двама са схванали и вкараната в него лека Берлайнова ирония.

А каква е рецепцията на сборника в международните фолклористични среди?

Досега бяха известни общо 3 рецензии и една бележка за сборника в международни издания. Картината обаче е съвсем друга. В периода септември 1904/януари 1907 г. във Великобритания и извън нея за The Shade of the Balkans излизат над 45 съобщения, отзиви и рецензии. Като се прибавят и по-късните публикации, до 1915 г. цифрата значително надхвърля 50. Само числото на специализираните фолклористични рецензии е около 25. Поне 17 от тях се спират изключително задълбочено и прецизно на цялостното му съдържане и/или на отделни аспекти. Сред рецензентите са световноизвестни фолклористи, както и водещи критици от най-престижните британски списания и вестници.

Въпреки че към сборника и неговите автори са отправени и някои критични бележки, а една от тях е почти изцяло отрицателна, в категоричното си мнозинство рецензиите са не просто „благосклонни“, както ги определя Славейков в предговора към „На острова на блажените“ (1910), някои от тях са направо възхваляващи. Дали има друга българска книга, която да е предизвикала такъв фурор в чужбина?!

Вие лично какво изпитахте, когато финализирахте мащабното си изследване?

Облекчение. Успях след дълги години проучвания да разнищя за себе си може би последната голяма загадка в историята на българската литература и фолклорна култура – възникването и съдбата на сборника The Shade of the Balkans (1904), всъщност единствения по рода си и по мащабите си пробив на българската художествена (народнопоетическа) словесност в чуждоезикова среда. Това носи огромно облекчение.

Благовест Златанов е професор по българистика и литературна теория в Славистичния институт на Университета в Хайделберг, Германия. До 2009 г. е преподавател по теория на литература в СУ „Св. Климент Охридски“ и изследовател в Института за литература на БАН. Неговите настоящи изследователски интереси обхващат историята и специални теми на чуждестранната литературоведска и фолклористична българистика, българския литературен модернизъм, теоретичните модели на българската литературна история, литературната и културната теория на руските формалисти и философията и литературната теория на немската романтика.