Култура / Брой 4 (2977), Април 2021

(18 юни – 8 август 1854 г.)
 

Дневникът на Раковски представя движението на неговата чета, наброяваща в началото 12 души, от Цариград до Котел

На 18-го юния 1854 тръгнахме в петък вечер и преминахме нощта в Бурасас кечи[1] називаемо место близо при ед[на[ мандра[…] кемер[2][…] ги[…] н[…] на Боазкюю[3]. В субота [целия] ден пак на истото [място] преминахме, вечерта по 11 часа станахме оттамо – при пастиря – при едно кладенче префърлихме през буру [на] место [с] лозя покрай[…] в пътя та[м] излязохме в шумата над Биринджикюю[4] и преминахме нощта, както на утринта в неделя поминах[ме].

Неделя вечерта по 12 часа тръгнахме оттамо и [по] баиря слязохме в Боазкюю в пътя и върв[вя]хме по пътя към Боазкюю, часа по 3 преминахме сред това село и пихме вода на горния край на селото. Оттамо все на десно вървяхме към запад и влязохме в пътя на Теркос[5]. В пътя срещнахме камилари и нататък коляри, от коих зехме мало хляб и кисело мляко и чесън, пихме вода. После мало вървение в пътя отбихм[е] се в гората, която [е] един час насам от Тосункюю[6], гдето преминахме нощта. Тая гора се зове Кълкандере.

Такожде и деня тамо преминахме. Оттамо станахме, пихме вода на кладенчето срещу говедарката, близо гдето живяхме през нощта, и тръгнахме над ми север, отгдето зехме хляб от едного турчина, що сбираше сено. По-горе от него отидохме връх 4 други българи шопи[7] за хляб, които абие вдигнаха косите противо нас. Ние се ополчихме и с едно пушкание разгонихме ги. Оттамо си изгубихме путя и вървяхме без пут. Достигнахме на осъмвание близ до едно село в една мала гора, гдето преседяхме деня. Вечерта тръгнахме за Таукчиюлу между двете Юржанлии[8] и Уклалии[9] и уловихме него пут. Минахме край хана Янак дермен, гдето зехме хляб, вино и тютюн и проч. Тамо близо вечеряхме и после уловихме близо при него пут гората, гдето на осъмване влязохме и през деня поминахме със вино и ястие, и вода, и проч. (това е ден среда). Оттамо тръгнахме през дерето в пътеката вечерта по 11 часа и излязохме в пътя пак Таукчийски. На пътя запрехме се на хана Хасанаа хана или Каба Асан хана, отгдето взехме хляб, ракия, маслинки, чесън, цървули и прч., и се разговаряхме с ханджия, називаеми Нено.

Оттамо тръгнахме в пътяно на лева страна, побъркахме мало и отпредя ни се яви едно мало село. Оттамо през дерето надесно пак си оправихме пътя и осъмнахме близо при Енихан. В шумата се запряхме в четверток, за да поминем денят и проч., гдето благополучно и поминахме деня и по 11 часа тръгнахме за Големия хан[10], гдето воеводата се отби с две момчета, та зема хляб и проч. Оттамо настахме Вели меше и вървяхме до голямата кория, гдето осъмнахме в петок и поминахме деня. Часа по 9 тръгнахме и приближихме до кладенчето, гдето всред пътя тамо близо вечеряхме и тръгнахме към Сарая[11] на Манука дереси. Слязохме, пихме вода и поехме урвата над Сарая, през полето вървяхме, минахме и две дерета, намерихме пътя и влязохме пак в Таукчиюлу. Вървяхме цяла нощ, минахме две села и като изминахме второто село, вървяхме колкото един час и влязохме в шумата и на осъмване в субота, гдето селата первото се зове Менгерек[12], а второто Аз боа. В 9 часа станахме оттам и вървяхме в пътя, стигнахме на едно дере[13] в пътя, гдето вечеряхме и преминахме в друго дере близо при една шума, гдето и лежахме вечерта.

В неделя излязохме от нея шума и найдохме една мандра, гдето зехме хляб и бял мъж[14], после тръгнахме и минахме накрай Пунархисар и край Яна, гдето при воденицата пихме студена вода от Янянските извори. После поехме ръта и вървяхме към Юскюп. Близо при Юскюп, в едно сухо дере влезохме на осъмвание, по-горе от моста, що има, за да преминем тамо деня, гдето благополучно преминахме. Но между дружината се роди мало […] по 12 часа тръгнахме за Юскюп и на тръгвание кърага мина в пътя с 10 конници. Ми се тамо запрехме мало и пак тръгнахме. Достигнахме близо пред Юскюп на чешмата, гдето пихме вода и вечеряхме. Оттамо тръгнахме през лозята о[т] долня страна на посукии и след доволен вървеж пак излязохме в пътя за Кърк клисия. Вървяхме доволно и стигнахме до дерето, гдето зафащат лозята къркклисийски. Оттам дерето влязохме в чигралакът, за да поминем денят. Беше във вторник на осъмване на Петровден.

Него ден преминахме тамо и вечерта по 12 часа излязохме от шумата и близо найдохме мандра на 40 клисиски господари. Зехме хляб и вечеряхме. Оттамо тръгнахме напосоки през две дерета и влязохме в лозята, на горната страна вървяхме все. Оттамо стигнахме на селото, което е над лозята по две могили. Пихме вода накрай село и след мало ходене найдохм[е] жадето и вървяхме доволно, гдето срещнахме 4 зейбеци. Отлъчихме се против и минахме, след мало йоще вървеж отбихме се от пътя и влязохме на осъмвание в сряда под една чиира, за да поминем деня, за да поминем[м], отгдето тръгнахме за Ериклери, побъркахме пътя, бъркахме пътя и зехме един старец овчар, който ни доведе близо до селото Кюхчас.

Тамо между две планини влязохме при един извор, за да поминеми деня, в четвърток, гдето поминахме деня. Оттамо зехме хляб от ед[ин] говедар над Ериклери и тръгнахме за Коджа търла. Вървяхме през нощта и осъмнахме в корията близо при Коджа търла.

В петок поминахме тамо и на 10 часа минахме близо при Коджа търла и на едн[а] мандра зехме хляб и вино от селото Коджа търла заминахме за Дерекюю[15]. Минахме през селото Девлетли, [прегазихме] му реката и вървяхме за Декерюю.

На осъмването в събота 3-го юлия влязохме в шумата на дерекююския път; за да поминем денят, гдето благополучни поминахме; часа по 9 тръгнахме и вървяхме, в пътя срещнахме двамина всадници турци, теглихме се в шумата, они не ни видоха и след два часа вървеж към Дерекюю стигнахме на един соват овни Салих бегови от Едрина. Заклахме овен и направихме хляб доволен.

Вечерахме тамо и след още доволен вървеж към Дерекюю на осъмване в неделя отбихме в шумата, за да поминем. Часа по 10 в неделя тръгнахе за Дерекюю, близо до селото зехме хляб от една мандра; и тютюн и вино гетирдисахме[16] от селото, вечеряхме и тръгнахме в пътя си минахме сред селото Дерекюю. После доволен вървеж минахме сред друго село, називаемо Баялик. След доволен вървеж в понеделник на осъмване влязохме в една чиира, за да поминем денят, гдето благополучно поминахме. В 11 часа тръгнахме и след мало вървеж дойдохме близо при Попово село и влязохме в корията близо до един кованлък[17], гдето осъмнахме във вторник, 6-го юлия, и се запрехме, за да преминем денят.

Вечерта по 11 часа излязохме при кованжия[18] во[й]водата и байракт[арят]. Пратихме на Попово село там близко за хляб и вино и проч. Донесоха они, вечеряхме и тръгнахме към Бакаджика. Близо при Боргужии в корията осъмнахме в сряда и остахме през деня там, за да поминем деня, гдето поминахме благополучно.

Оттамо по 10 часа тръгнахме край селото; в Карнобашкия път над селото близо при чушмата слушахме един смешен разговор на двама пастири. После мало вървеж достигнахме близо до [една] говедарка, която е под Бакаджика, и запряхме, за да минем денят тамо.

Това беше четверток, 8-го юлие. Тамо осъмнахме, видяхме человек с оружи[е] бизо до говедарката. На 4 часа през деня видох любопитен сън - дервиш, що фъркаше на въздуха с чанта на гърба и с чалгири[19] в ръка, който ми даде лек за фъркане и проч.

Часа на 7 тръгнахме кам говедарката Салих бегова, там найдохме едного българина Петра, когото зехме; заедно тръгнахме за Келешкюю[20] - Халил пашов чихлик и осъмнахме близо до него село в шумата в петък, дето и преминахме деня часа по 8. Новия ни другар побегна. Ми тръгнахме към Джумалии[21], излязохме при едного пастира от Джумалии, именем Велика, гдето и осъмнахме в дерето, за да поминем деня. Того пастира случи жално е – има записване [?] часа по 12 излязохме из дерето и тръгнахме през селото. Над селото найдохме пак того истаго пастира, който ни оправи в пътя на Келешкю. Но после зехме други турчин овчар, който ни заведе до одени[ца]та в дерето, от оденицата зехме хляб и тръгнахме за Келешкюю. След доволен вървеж минахме едно село и като отминахме доволно, запрехме се в една чиира над селото, за да поминем деня света неделя – 10-го юлие.

Тази вечер близо до Джумалии изгубихме едного от другарите – Василия – и остахме 7 душ. От чиирата тръгнахме към Хажилари[22], при воденицата излезохме. Оттамо оправихме пътя за Келекюю, гдето ходихме на къшлата[23], та зехме хляб и кашер[24] и оттамо тръгнахме за Дуганжия[25], гдето осъмнахме в една шума и остахме, за да преминем денят.

В понеделник, часа по 12 тръгнахме през Дуганжи и вървяхме къде Сигменя. На Сигменя влязохме през нощта и зехме[26] […] над Садово в корията. Оттамо тръгнахме през Пашовата планина, вървяхме цял ден. Стигнахме над Медвен, излизахме при едни жътвари турци за хляб.

В петък оттамо тръгнахме за Котленската гора. Близо при Плешевица в едно глъбоко дере един от[…] е[…] х проклет 2 да ме убие с кав[…] ке ветв. Байрактаря вървеше напред, аз, след него като крачех, едно дърво ме удари по главата отзад[…] паднах и пак повтори. Ази станах, после се уловихме за ръцете. Он се уплаши тогава да го не убия, ази го простих и го разпъдих. Него ден вървяхме из узунджийски пут. Стигнахме близо при Котел. Спахме в шумата.

През деня зехме хляб от едни овчари. Него ден, в субота, седяхме в шумата. Завале дъжд, валя цял ден и цяла нощ. Накладохме огн. На утре в неделя до пладне пак вале. Зехме хляб от други овчари и едно агне, та го пекохме сами. После тръгнахме за къде Скокът[27], излязохме пред еднии овчари, найдох познайник – Юв[ан]. Зехме хляб и мляко, пратихме за цървули, котки[28], дрехи, тютюн и проч.

В понеделник приехме всичкото това[…] В неделя вечер на тръгването [ни]; на котленската мера към Върбица заклахме овен и хляб направихме, от Николовите х. Минови овци. В понеделник вечер се известихме, че от Котел излезе потеря за нас от болгари. Теглихме се в шумата към Върбишкия път, гдето преспахме и вторника осъмнахме на светаго Илия. Тамо него ден поминахме в нея страна. Вечерта по 11 часа тръгнахме към Скокът, през нощта вървяхме, близо до пътя в гората остахме до осъмвание.

На осъмвание в сряда найдохме пътя и чушмата. Вървяхме мало и се запряхме да вардим пътя. Минаха турци кираджии и кола, натоварена с аби и сол. Зехме хляб и се запрехме тамо, после мина един прост турчин без оружие. Вечерта, часа по 11, тръгнахме към Юруците и зехме хляб, после се върнахме в шумата в едно дере при една вод[а].

В четверток преминахме на отарак[29], также и в петок на истото място.

В събота, 24-го юлия пак на истото място волта[30] ради потерята. В неделя я видяхме с Ив[ан] на Белите брегове. Оттам вечерта преминахме между Антончова и Данкова могила. Вървяхме цяла нощ, стигнахме зад Сухи гял до Кипиловскии път. Лежахме тамо.

В понеделник сутринта приближихме до една студена чешмичка зад Сухи гял долу в Кипиловския път. През деня поминахме тамо, надвечер излязохме над пещерите при едни овчари х. Генови. Там зехме хляб, ягурт и сирене от овчари, вечеряхме и лежахме близо.

Сутринта слязохме в Сухойка над пещерата, във вторник на святаго Пантелеймона, и преминахме деня в нея река. Надвечер тръгнахме към Разбойна[31], найдохме две мандри – Панювата и Ненова Узуна, - зехме хляб, млеко и бял мъж, спахме вечерта в Разбойна.

На утре в сряда поминахме деня тамо, агне зехме и хляб, мляко, поминахме нощта пак във върхът на Разбойна срещу Котел, также и в четверток на истото място седяхме – срещу Котел над Долната кория. Вечерта по 12 минахме край х. Саин[овата] тепавица на къде Коминчето, върнахме към Белите брегове и осъмнахме в петък при кладенчето дядово Бян[во]. Него ден седяхме тамо; также и в субота заговявахме на истото място.

В неделя си променихме мястото по-далеко.

В понеделник преминахме под Урушката страна и седяхме него вечер близо при пътя Тичански, также и във вторник седяхме на истото място и гледахме пътниците, кой къде отива. Мина пощата и после зухурът[32], вечерта по ½ часа дойдоха сигментите котленски близо до нас сос дебани да ни земат дирята, но ний ги видяхме и слязохме в дерето. Тии фърлиха пушки отгоре ни, ми се запрехме в дерето колкото 2 часа и ги слушахме като обикаляха пътя окол Кадийската чушма. Преди да изгрее месеца, по 3 ½ часа тръгнахме към Плаково - байрактаря Младен и аз. Другите дружина бяха за хляб, раздвояхме се. Спахме в Плаково на могилата и осъмнахме тамо.

В среда поминахме часа до 7 тамо, после тръгнахме през гората над Тичанската варда и додохме над Скокът при чушмичката. Поехме урвата, излязохме на могилата близо при един овчарски егрек. Преминахме нощта тамо в един завуй.

Сутринта пак се дръпнахме на тепето към Скокът към Страната. По пладне в четвъртък зехме хляб от овчарите и се върнахме пак на пътя на Скокът. Вардихме него ден тамо – минаха много жеруняни амеле[33] с байрак. Известихме се от овчарите, че дружината ни преминала него вечер, месихме си сами хляб на пладнището на овчарите и заминахме към Злостени.

Сутринта в петък додохме на Злостени при кладенчето, след мало дойдоха и дружината. Него ден седяхме тамо, также и в събота.

И в неделя сутринта си преместихме местото в насрещната могила – към Скокът, за да преминем деня и проч.

Ръкописът е 47 страници от бележник (8,5 на 14,5 см), писан първоначално с молив, а след това с острие. Няколко листа са изгубени, на места текстът не се чете. Добавените букви и думи са поставени в []. Означаването на времето е дадено по турски – залезът на слънцето се приема за 12 часа. Дневникът остава недовършен и прекъсва на средата на страницата. За пръв път този малко познат дневник е публикуван в „Архив Г. С. Раковски“ (Том 1, 1952 г.) с подробни географски и други бележки от Ив. Стойчев, които тук са предадени със съкращения. Тук е следвана приетата в съчиненията на Раковски нормализация на езика, като са премахнати допълнително въведените дати, много от географските бележки, променени са новите редове и са уеднаквени скобите за въвеждане на разчетените текстове.

Публикация Николай Аретов