Култура / Брой 4 (2977), Април 2021

Правото на свобода на словото и изразяването днес е най-ценено в целия цивилизован свят, но действителното му упражняване се различава съществено през различните периоди от развитието на човешката цивилизация. Цензура винаги е съществувала по един или по друг начин. Желанието да се потисне словото и да се унищожи комуникацията, носеща неподходяща, неудобна или вредна за управляващите елити информация, е много древно. Мотивите за налагане на цензура са свързани с амбицията да се защити обществото от „неморални идеи“, които вредят на установения социален ред.
 

Пример за това как е изглеждала цензурата в киното в Италия преди Втората световна война дава един епизод от филма на Джузепе Торнаторе „Ново кино „Парадизо“ (1988). Преди прожекцията на нов филм в малък италиански град местният свещеник го гледа и с помощта на звънче известява на прожекциониста коя сцена да изреже. В края на филма главният герой гледа всички цензурирани кадри, монтирани в кратък колаж. На големия екран се редуват двойки, които се целуват и прегръщат страстно. Под прицела на свещеника попадат женската голата, намеците за секс… Накратко – всичко онова, което Католическата църква е обявила като непристойно, вулгарно, неморално и извън християнските добродетели.

В историята на киното цензурирането на филмите и техните автори се осъществява през призмата на два императива – обществения (морален) и политическия (идеологически). Първият има благородната цел да запази общоприетите добри нрави в обществото, както и да съхрани психичното здраве на подрастващите. Вторият императив е свързан предимно с начина на упражняване на властта. Целта е да се утвърди или съхрани властта, като контролът над киното, другите изкуства и средствата за масова комуникация се използва за идеологическа пропаганда, разправа с опозицията и манипулиране на общественото мнение.

С нарастващата популярност на седмото изкуство възниква и необходимостта от контрол над съдържанието на филмите и сцените с насилие и еротика. Поради липсата на каквито и да било законови ограничения творците все още се радват на свобода, която постепенно започва да бъде ограничавана. Ярък пример за това е премиерата на филма на Дейвид Грифит „Раждането на една нация“ (1915). Режисьорът и неговото произведение са обвинени в откровен расизъм, либералната преса ги заклеймява, а в щата Ню Йорк филмът е забранен. През 1930 г. вследствие на увеличения натиск и упреци по повод липсата на морал и контрол върху съдържанието на филмите в САЩ под ръководството на Уилям Хейс се създава „Производствен кодекс“, останал известен в историята на киното като Кодекса на Хейс. Той е подписан от йезуита Даниел Лорд – религиозен консултант на филма на Сесил Б. Демил „Царят на царете“, и Мартин Куигли – издател на списание Motion Picture Herald. Ето някои от изискванията на Кодекса: целувките на екрана да не са нито много дълги, нито много страстни; прелъстяването на екрана е забранено; всякакви споменавания за долно бельо са недопустими; личната хигиена и венерическите болести не могат да бъдат кинематографичен предмет на показ, а тялото трябва да e покрито, включително и пъпът. Последната забрана обяснява високо вдигнатите гащи на Тарзан в едноименния филм с Джони Вайсмюлер.

От 1968 г. в Холивуд е въведена нова система за категоризация на филмите, която показва кога творбата е подходяща за всички зрители, в какъв случай децата трябва да бъдат придружени от родители. Това е причината в Холивуд да се набляга на превантивната цензура, така че филмът да получи категория, която да му позволи широк възрастов обхват. Принципът е чисто икономически, за да може студията да получават максимална печалба.

През годините блюстителите за морална чистота в киното не спират да следят съдържанието на филмите. Морализмът има своите крайни проявления. От дистанцията на времето много от тези методи днес изглеждат нелепи, забавни и дори абсурдни, но те имат своята логика в съответния исторически период. Например „Спартак“ (1960) на Стенли Кубрик губи близо 30 минути от времетраенето си заради намек за хомосексуализъм. В САЩ „Последно танго в Париж“ (1972) на Бернардо Бертолучи е забранен за лица под 18 г., което не пречи на религиозното движение „Иисусово братство“ в щата Флорида да тръгне на протест срещу филма и да се стигне до арестуването на собственик на киносалон в Луизиана. Либерална Европа също не е благосклонна към творбата на Бертолучи – в Португалия филмът е забранен до 1974 г., а в Италия, родината на режисьора – до 1987 г.

С течение на времето нарастващото влияние на киното започва да се контролира и от политическата власт. В Съветския съюз основна грижа за филтрирането на филмите има идеологическият отдел към ЦК на КПСС . Цензурата се осъществява на всеки етап от производството на филма – от одобрението на сценария до разпространението. Модел, който е наложен на всички страни от бившия социалистически блок. Сценарият на филма „Андрей Рубльов“ например дълго време чака одобрение от ЦК на КПСС. Обвиненията са за абстрактен хуманизъм, подражаване на модернистични буржоазни течения, безизходност. Подобни формулировки са използвани и от отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП при разправата с филмите на Бинка Желязкова, Рангел Вълчанов, Ирина Акташева и Христо Писков.

През последните години ставаме свидетели и на друг вид цензура, която е опакована с термина „политическа коректност“. Тя се превръща в повод за горещи дискусии и поляризирани мнения в социалните мрежи както сред професионалистите, така и сред зрителите. Поводът за тези особени рестрикции са опитите за премахване на социалното напрежение чрез забраната на конкретни думи, герои, сюжети и подмяната им с други, по-благовидни и евфемистични, въпреки че по този начин се губи конкретният или историческият контекст. Миналото лято стрийминг платформата HBO Max cвaли клacикaтa „Отнесени oт вихърa“ зaрaди рacoви тeми. Във филма рoбитe ca показани като щacтливи и доволни, заради което той отдавна e критикуван за рoмaнтизaция нa рoбcтвoтo. По-късно НВO отбеляза, че филмът мoжe дa бъдe върнaт нa плaтфoрмaтa, нo вeчe щe e придружeн oт бeлeжки oтнocнo cъдържaщитe ce в нeгo „конфликтни и противоречиви теми“. Американската телевизия Sky също обяви, че класики като „Лорънс Арабски“, „Книга за джунглата“, „Закуска в Тифани“ и др. ще бъдат излъчвани след предупреждение, че съдържат „остарели нагласи“. Епизодът „Германците“ от култовия сериал „Фолти Тауърс“ бе свален от стрийминг платформата на Би Би Си, защото съдържа „расистки обиди“. Актьорът Джон Клийз, който играе главната роля, уточнява, че тези откъси от сериала представляват именно критика на расовите стереотипи и предразсъдъци и далеч нямат за цел насаждането на настроения против чернокожите. Като член на комедийната група „Монти Пайтън“, Клийз не за пръв път се сблъсква с подобни ограничения. „Животът на Брайън“ също бе атакуван от религиозните среди в края на 70-те години. Преди време неговият колега Тери Гилиъм бе заклеймен, този път не заради филм, а заради своето изказване, че движенията #MeToo и #TimeisUp са заприличали на лов на вещици. Някои от тези промени настъпиха миналата година непосредствено след убийството на Джордж Флойд и под натиска на движението Black Lives Matter, други са провокирани от #OscarsSoWhite. В резултат от всичко това Американската филмова академия промени част от критериите за номиниране в категорията „Най-добър филм на година“ с цел (административно) да наложи равнопоставеност между професионалистите независимо от техния пол, раса или сексуална идентичност. Със сигурност има логика, след като през 92-годишната ѝ история само пет жени са номинирани в категорията „Най-добър режисьор“.

Критиците на всякакви квоти се опасяват, че се надига нова вълна от цензура, която ще навреди на художествените качества на филмите, избора на темите и в крайна сметка ще засегне отново творческата свобода. Дали е възможна цензура, основана на позитивна дискриминация? Остават повече въпроси, отколкото отговори. На последната церемония „Златен глобус“ след обвинения в расизъм голяма част от наградите бяха връчени на цветнокожи творци. Това остави горчив вкус у победителите дали Глобусът е по заслуги, или според квоти.