Виктор Божинов: Филми с отворен код
Вие сте първият режисьор, който започна да снима през лятото след миналогодишния локдаун, и ето че филмът е по кината. Как се работи в пандемия?
Трябваше да снимам два филма и първи през пролетта беше „Чамла“. Настъпилата пандемия не позволи на чуждестранния актьор, който играе във филма, да пристигне и отложихме снимките за есента. Така се наложи много бързо да подготвим и снимаме „Голата истина за група „Жигули“. Имахме късмет, че никой не се разболя. Това беше най-голямата опасност, защото означаваше спиране на снимките за определено време. Това щеше да разбие духа, атмосферата и енергията на екипа. И двата филма са камерни, локални и с малък екип, за да не се събират много хора на едно място. Снимките на „Чамла“ бяха по-лесни, защото работихме само с шестима актьори, далеч от градската среда, на над 1700 метра надморска височина с 15 души екип. Правехме PCR тестове и някак си успяхме въпреки пандемията. Същинският проблем е разпространението и показът на готовите филми. Решихме, че щом „Голата истина за група „Жигули“ е заснет по време на пандемията, би било редно да бъде завъртян по кината, докато все още сме в тази ситуация. Не споделям идеята, че филмите трябва да се отлагат за по-добри времена. Съмнявам се, че ще се върнем към старите времена. Тревожа се зрителят да не загуби желание да гледа филми на голям екран. Самите киносалони също са в незавидна ситуация, а някои вече са на ръба на фалита. Предстои ново завъртане на целия процес от производството до разпространението на филми в една съвсем нова ситуация. Не мисля, че хората ще се откажат от киното, по-скоро имам опасения, че голяма част от тях ще открият комфорта на домашното гледане на филми, което ще намали интереса към големия екран.
На този фон в началото на годината предишният парламент прие промени в Закона за филмовата индустрия, а сега работни групи се опитват да напишат нов правилник. Как това ще промени българското кино?
Като мнозина мои колеги се надявам, че тези промени ще са за добро. Създаде се погрешното впечатление, че хората в бранша са против тях, защото са свикнали да се възползват от държавното финансиране. Сигурен съм, че голяма част искрено вярват и искат промените да уредят по-доброто функциониране на нашето кино. Това беше и големият проблем – дали всички тези набързо приети промени ще доведат до работещи механизми. Ако не сме създали система от стимули, която да проработи, както е в Румъния например, това ще бъде сериозен проблем за бенефициентите на този тип финансиране. Ако срещу обещанието за двойно увеличаване на средствата се произвежда два пъти повече от същото, което се снимаше досега, това също е проблем. През годините разговорът за състоянието на нашето кино буксуваше. Разговорът остана на нивото, че държавата трябва да финансира високото изкуство, а останалото да се справя с пазарните принципи. Някои хора се опитват да използват ситуацията, за да запазят статуквото, а всъщност става въпрос за нещо фундаментално – в България няма пазарен принцип. Хората, които твърдят, че филмите, адресирани към по-широка публика, могат да се финансират самостоятелно и пълноценно, са или невежи, или спекуланти. Тук идва въпросът – да снимаме повече от същото, или да правим различни филми? Сигурен съм, че има различна аудитория, но тази, която иска да види разнообразие в стиловете и жанровете, е повече.
Има филми, които след две прожекции приключват своята среща с публиката. Ако това е аудиторията на един филм, значи има сериозен проблем. Киното разказва истории и тук е мястото да спомена липсата на пазар на сценарии. Бих предпочел да избирам между повече сценарии, а не да съм принуден сам да съчинявам историята. Неслучайно „Възвишение“ беше създаден по успешен роман, „Чамла“ е написан от Деляна Манева, „Голата истина за група „Жигули“ е авторски сценарий.
Когато се създава правилникът, той не трябва да бъде само инструмент за административно уреждане на отделни групи по интереси. Не става въпрос да уредим регулярността на субсидиите и достъпа до финансиране, а да има оценителен процес, който да изведе на големия екран филмите с добри истории. В продължение на 30 години творци от различни поколения се редяха на опашка и чакаха да им дойде редът за снимане. През това време някои се отказваха, други се пререждаха, а трети стоят постоянно с надеждата някой да се откаже. Процесът се превърна в борба не на идеи, а на достъп до субсидия. Убеден съм, че в художествените комисии трябва да има по-малко колеги от гилдията, защото е нужна по-дистанцирана и независима оценка. Толкова години нашата гилдия копаеше трап между себе си и зрителите. Това провокира недоверие към българското кино. Мисля, че със своите истории филмите трябва да вълнуват и докосват повече зрителя, отколкото лично автора. Вероятно затова съм обвиняван, че съм комерсиален режисьор. Вярвам, че артхаус филмите трябва да са алтернатива, но ако се правят само такива, то на какво са алтернатива? Затова се опитвам да правя филми с отворен код, който не отхвърля публиката, но пък съм далеч от мисълта да ѝ угаждам.
Да се върнем при новия ви филм. Можем ли днес да направим връзка между „Оркестър без име“ и „Голата истина за група „Жигули“?
Понеже рядко се създават филми, в които героите са музиканти, автоматично се прави аналогия с „Оркестър без име“. Идеята беше да направим филм в стила на комедийната драма – да стои забавно, но в същото време да представя сериозните житейски казуси, пред които са изправени героите. Той е различен, разказва съвременна история. Сценаристите Нели Димитрова и Ваня Николова направиха интервюта с водещи музиканти отпреди 30 години и сценарият стъпи на истински житейски истории. Музиката от края на 80-те години на ХХ в. имаше важно значение в нашия живот. Както навсякъде по света, и при нас тя моделираше емоциите, изразяваше бунт и несъгласие с общественото устройство, в което живеехме тогава. Какво се случи по-късно? Героят на Филип Аврамов казва: „Осъзнахме, че свободата, за която се борехме, не ни трябва. Предадохме идеите, за които мечтаехме“. Филмът е за музиканти, които 30 години по-късно са загубили своите илюзии. Всеки е тръгнал по път, който му носи по-скоро неудовлетворение. Един е станал добър лицево-челюстен хирург, друг е завършил музикалната академия, но за да се прехранва, се налага да спасява кариерата на изпадащи попфолк звезди: „Влязох в чалгата за малко, а останах завинаги“.
Някъде по пътя антиконформизмът на героите се е изгубил.
За съжаление всички са станали абсолютни конформисти. Неслучайно решихме, че трябва да се създаде репертоар на група „Жигули“, който да носи заряда на Милена Славова, „Контрол“, „Ревю“… Затова и една от песните, които създават днес, трябва да носи опита на изминалите години и да изведе идеята на филма. Казва се „Няма да е днес“, защото няма да е днес моментът, когато ще се разделим и променим. Всички песни и подредбата им в контекста на сюжета смислово и емоционално изразяват антиконформизма отпреди 30 години. Нещо, което липсва в съвременната българска музика.
Защо стана така?
Факт е, че материално живеем по-добре, отколкото преди 30 години. Този комфорт ни кара да се успокоим. Въпреки че, ако се замислим, политическото устройство не е по-различно – има една малка овластена група със своя номенклатура от приближени, която ползва привилегии и облаги. Хората са се примирили и само констатират: „Тук е така“. Изгубиха смисъла. Затвориха се в себе си, в домовете си и започнаха да се борят само да не изгубят личния си комфорт. Но повечето осъзнават, че това не носи удовлетворение. С филма се опитваме да покажем, че дори когато имат конфликти, хората не е късно да се погледнат в очите и да разберат, че повече са нещата, които ги свързват, отколкото разделят.
Виктор Божинов е завършил филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ, в класа на проф. Христо Христов. В периода 2007–2009 г. работи като режисьор в Русия с проекти, продуцирани от големите холивудски мейджъри – „Сони Пикчърс“, „Уорнър“ и „Фокс“. През 2013 г. е режисьор и креативен продуцент на руската адаптация на американския сериал „Кости“ (Bones). В България работи над сериалите „Под прикритие“, „Стъклен дом“, „Връзки“ и др. Дебютният му пълнометражен филм „Възвишение“ е най-гледаният български игрален филм от последните 10 години. Председател на управителния съвет на „Филмаутор“.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук