Култура / Брой 4 (2953), Декември 2018

Със заместник-министъра на културата Амелия Гешева разговаря Митко Новков

„Пловдив – Европейска столица на културата“ е най-крупното културно събитие в България за 2019 г. Осъзнава ли се този факт напълно?

„Европейска столица на културата” е не само най-крупното събитие през 2019 г., но и най-мащабното изобщо случвало се в сферата на културата през последните години в България. Събитие, поставило си за цел да промени начина на живот и мислене на местната общност, на цял един град; да повлияе на процесите за взимане на решения в областта на културата в цялата държава… „Европейската столица” е път, по който правиш политика, път, по който променяш средата, в която живееш, именно чрез култура. Освен това е проект, чрез който показваш творческия потенциал на страната ни и го съизмерваш с европейския. Затова за мен проектът не е само на град Пловдив, а е проект на цялата държава. Радващото е, че в самата програма, която фондация „Пловдив 2019“ изгражда, има участие на всички културни институции и независимия сектор. Затова смятам, че проектът вече постигна част от набелязаните цели.

Какви?

Ако наблюдаваме как в последно време са се осъществявали културните политики, ще видим, че не само в Пловдив – във всички градове, участвали в състезанието, се промени начинът, по който се прави общинска културна политика.

Нещо наистина важно…

Това е едно от най-важните неща, които се случиха още по време на конкурса за номинацията на града домакин на събитието. София, Варна, Велико Търново, Бургас, Русе, Шумен – за първи път отчетливо поставиха на дневен ред културата като ключов приоритет. Събраха екипи, работиха заедно – местната власт, независим сектор, общински и държавни културни и образователни институти. Дори в общинските съвети, колкото и да са различни като политически периметър, културата стана обща кауза именно през провокацията на състезанието.

Промени се начинът на финансиране чрез общинските културни календари. Провеждат се конкурси, включително има и участие на независими оценители за избор на събития, което за мен е изключително важно. Някои от общините създадоха свои общински стратегии за развитие на културата, други заложиха и конкретни мерки, свързани с културната инфраструктура или с визията как искат да изглежда градът им като град за култура и туристическа дестинация в общинските си планове за развитие. Погледнато в този аспект, „Европейската столица” вече  е започнала и променя нашите градове. Аналогично и в Пловдив беше преосмислено мястото на културата, при все че и там тя винаги е била на пиедестал и като дух, и като присъствие…

… и като личности…

И като културни институции, които имат своя опит и традиции. Градът прие стратегия за култура с хоризонт извън самото случване на този проект. Започнаха да се отделят повече средства за сектора, както и за консервация и реставрация на ключови обекти. Ако трябва да сме честни и погледнем развитието дори на държавните културни институти – Държавната опера, Държавния театър, Кукления театър – структури, които вървят по един точно установен държавен модел – дори там се случиха много промени. Кукленият театър промени цялостната си концепция, в момента тече ремонт за още едно пространство, което ще гарантира присъствие на повече публика. Държавният театър реши да отвори своята зала и да е по-активен в интернет.

В сферата на регионалните музеи и общинските културни институти се случиха няколко неща: покрай „Европейската столица” се осъществиха процеси, свързани с взаимодействието между самите музеи и работата им в мрежа, включително взаимодействието им с неправителствения сектор. Помня времето, когато се твърдеше как празниците на Стария град или Нощта на музеите и галериите са в компетенцията на една-единствена институция, а другите са страничен наблюдател. Днес това не е така, освен че получават финансова подкрепа за проектите си от общината, културните институти планират и реализират заедно редица инициативи.

Факт е, че Римският стадион започна да живее нов живот, сетне Малката базилика, сега и големият проект за Голямата базилика. Община Пловдив започна да инвестира в археологически проучвания. Проектът за могилата Малтепе, която не е на територията на Пловдив, например тръгна по инициатива на директора на регионалния Археологически музей доц. д-р Костадин Кисьов и с финансовата подкрепа на община Пловдив.

Мисленето се променя: Пловдив не е само площад „Централен“, Римският стадион, Старият град, или Капана, а и територията около града и съседните общини и това е част от визията на проекта „Европейска столица“. Добавената стойност на културната програма вече стига и до съседните общини. Кметовете по-информирано могат да споделят с колко се е увеличил ръстът на посещенията в стопанисваните от тях обекти и колко е ръстът на събитията и нощувките на тяхна територия. Същото се случи и в читалищната мрежа в региона, за което има и специална програма „Читалища“.

Вие ли сте „топлата връзка“ между Министерството на културата и „Пловдив – Европейска столица на културата“?

Честно казано, не се възприемам като „топла връзка“. Който и град да беше станал Европейска столица на културата, Министерството на културата е длъжно да го подкрепи и да участва активно в процеса на случването на проекта. Министерството няма право да взема решение от името на общината и да участва в селекцията на артистичната програма, защото това е правомощие на общината. В този смисъл за мен е много важно, че държавата изпълни своите ангажименти по финансирането на събитието и това е много важна подкрепа. Сега е време за популяризиране и за мен е радващо, че когато се срещаме с международни партньори на различни форуми, те казват: „България 2018 – Председателството, 2019 – всички в Пловдив за Европейската столица на културата“…Това значи, че България през този проект е видима на културната сцена на Стария континент.

Нали е ясно, че гостите, които ще дойдат за „Европейската столица”, ще бъдат и в София, и във Велико Търново, и във Варна, и в Бургас и т.н. Те няма да дойдат само за един ден. В проекта има отделна възможност, която позволява да кандидатстват културни оператори от градовете, отпаднали от състезанието. Велико Търново, София и Варна имат избрани проекти. България не е само Пловдив, а и Пловдив няма такава претенция. Искам да поздравя Община София, че в културния ѝ календар също е заложен приоритет с фокус „Европейската столица на културата”. Важно е и по този начин да постигнем идеята за „Заедно“, защото творческия сектор не се дели по местоживеене, той е на страната ни.

Това ли е идеята за устойчивост на проекта? Защото 2019 ще мине, идва 2020 година… И?

Когато бях в Пловдив, обичах да казвам, че 2019 ще я направим, но важно е как ще се събудим на 1 януари 2020 година. В самата концепция за Пловдив 2019 е заложена програма, свързана със създаването на капацитети. Защото в програмата не са само фойерверки и концерти…

Има такива безпокойства впрочем…

Действително ги има, но не е така. Иска се познаване на логиката на програмата, а в нея има дори специален фокус и проекти за създаване на капацитет. Те понякога се губят в публичното говорене, защото не носят гръмки заглавия и не ги пише в афишите, за да предизвикат зрителски интерес. За мен тази част от концепцията на „Европейската столица” е изключително важна. Другото важно, което е планирано, е свързано с моделите за съчетаване на двете политики – на културата и на туризма.

Мисля, че тук има какво да научим точно от Пловдив. Там беше направена реформа и се стигна до кардиналното решение, с което общината закри една от структурите си – общинското предприятие „Туризъм“, и го сля с общинския институт „Старинен Пловдив“ с цел да се създаде местен и регионален културен маршрут и да го предлага по-лесно на туристите. Факт е, че от обявяването на града за Европейска столица с около 85 % са се увеличили посещенията в музеите, благодарение на агресивната реклама и промяната в начина на работа в тези институции.

И понеже отговарям за музейната система в страната, за мен е важно музеите да осъзнаят, че не трябва да бъдат капсулирани в себе си като културни институти, а че те са част от културния процес и културния продукт на един град. Опазването на културното наследство е тяхна основна задача, но популяризирането на културното наследство е също важна задача. Трябва да работим заедно със заетите в туризма, ако искаме реформа и в двата сектора. За да покажем България като различно място.

Пречупено ли е себевъзприятието на музеите като едни по-скоро пасивни институти, чието единствено задължение е да очакват и посрещат посетители?

В Министерството на културата опитваме да подпомогнем тъкмо този процес – музеите да станат по-достъпни, да бъдат припознати като място, което не просто посещаваш, но и място, в което учиш и в което смислено преживяваш свободното си време. Аз съм изключително благодарна на колегите от Министерството на образованието, с които подписахме споразумение за взаимодействие и за осигуряване на допълнителни финансови ресурси за работа с децата и младите хора.

В Пловдив ще има ли събития специално за деца?

Доколкото съм запозната с програмата, те са доста на брой. Важна е инициативата и на самите музеи. В тази посока как един музей може да се промени, ако неговият директор използва иновативни подходи и търси широки партньорства, има различни примери. Помня например: Природонаучният музей в Пловдив имаше 5000 лв. от билети за цяла година и беше в изключително тежко състояние – конструктивно като сграда, необработени фондове… Днес музеят е различен, благодарение на подкрепата на община Пловдив, но тази промяна нямаше да се случи, ако директорът Огнян Тодоров и неговият екип не бяха предприели конкретни стъпки за промяната, започвайки от услугите, които предоставят, и качеството на научната дейност, която извършват.

Понякога медиите не виждат тези добри примери, а те са заразителни. И аз мисля, че освен битката, която водим срещу фалшивите новини, трябва да водим битка и за повече добри новини. Трябва да се надгражда онова, което е успешно, и – макар и бавно – да променяш онова, което смяташ, че има нужда от промяна.

Ако погледнем националната статистика, ще забележим, че благодарение на тази свършена работа от колегите в системата значително се е увеличил делът на посещение в музеите, и то от българи. Винаги съм казвала: ако провокираме интерес у детето, то ще се върне в музея с родителите си. Трябва да се промени и начинът на говорене в музеите…

Да ги няма този дидактизъм и псевдоакадемизъм ли?

Да! Като директор на „Старинен Пловдив“ много съм се ядосвала, че на децата се говори със стила и реториката на един учен. Начинът, по който трябва да говориш и да разкажеш Приказката за мястото, за града, за държавата, е съвсем различен и зависи и от профила на посетителите. Затова се радвам, че един от проектите, който вече случва като част от „Европейската столица на културата”, е свързан с това как музейните работници да придобият умения да създават приказки за различни аудитории.

Значи ли това, че „Пловдив – Европейска столица на културата” е красива приказка с добър край?

За мен приказката е красива, свършена е и много работа. Честно да си призная, участвала съм в някои от най-бурните дискусии за това какво е Пловдив, как трябва да напишем концепцията, какво да стане след това… И си спомням добре урока, който ни дадоха външни наблюдатели: „Да – казаха те, – вие сте много важни, много значими, с много различен дух, но си го знаете само вие. Не ви познават, на картата на Европа вас ви няма. Трябва да бъдете честни пред себе си и да кажете: да, ние сме всичко гореизброено, но какво от това, ако не направим още нещо, с което да променим града си към по-добро“.

Темата „Заедно“ се роди тъкмо по времето на този диалог. Запитахме се: „Кой ни е първият проблем?“. И първият проблем беше, че не говорим достатъчно помежду си, с публиките, с държавата. Приказката е с много сюжети. Въпрос на гледна точка е откъде ще започнеш в спора, в критичните точки, в промените на начина на работа на администрацията. Мисля, че част от сюжетите намериха своята развръзка още преди „Европейската столица” да се е състояла, други все още предстоят. И много се надявам в края на приказката да е натрупана мъдрост, да се събудим през 2020 г. по-зрели, с повече съмишленици в убеждението колко е важна културата и как всички местни власти, както и държавата трябва да припознаят културата като основен приоритет. Това е най-ценното, което всички ще почерпим от събитието. И се надявам, че в този аспект приказката ще има добър край. И не само – че ще отключи началото на нова приказка.

Амелия Гешева е заместник-министър на културата от май 2017 г. Завършила е български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски“, магистър е по публична администрация от ТУ-Варна. От 2006 г. до 2012 г. е началник на отдел „Европейска интеграция, етнически и демографски въпроси“ в Областна администрация – Пловдив. В периода 2012 г. до края на 2015 г. е директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“. От 2016 г. до май 2017 г. е заместник-кмет на община Пловдив с ресор „Култура и туризъм“.