Култура / Брой 9 (2982), Ноември 2021

Разговор с британския историк проф. Пол Кенеди

„Светът става все по-малко американски и все повече многополюсен“, заявява авторът на прочутата книга „Възход и падение на Великите сили“ пред в. „Фигаро“

С хаотичното изтегляне от Афганистан станахме ли свидетели на залеза на американската свръхсила?

Темата е доста обширна и сложна и би трябвало да се въздържаме да правим прибързани заключения. Бях изненадан през последните седмици от твърде категоричния тон на коментатори и анализатори за края на Съединените щати като световна сила или за намаляването на американската мощ. Тези съждения ми се струват твърде дефинитивни и аз предпочитам да се опирам на по-умерени твърдения. Мнозина от моите колеги, специалисти по външна политика и дипломация, понякога са склонни да допускат подобни грешки, когато разглеждат теми, които не са им чак толкова близки, например проблеми от военната сфера или икономиката. Навремето, когато писах „Възход и падение на Великите сили“, моята методология се състоеше в това да оценявам икономическата и военната мощ на отделните нации в света, опитвайки се да разбера дали те са във възход или в упадък, като ги сравня помежду им.

Възможно е историците след няколко десетилетия да оценят решението на президента Байдън за изтегляне от Афганистан и отдръпване от Близкия изток като много разумно. То би могло да се съпостави с решението, взето от Великобритания преди сто и двадесет години, когато Лондон решава да се изтегли от посредничеството на американския континент и от съвместния контрол със Съединените щати над Панамския канал, като слага край на споровете за границите на Аляска и Британска Колумбия и по някои други теми. Британците са предпочели да оставят настрана тези спорове, съсредоточавайки вниманието си върху възхода на германската мощ.

Решението на Байдън също би могло да се окаже много мъдро, ако позволи на Съединените щати да се съсредоточат върху региони, по-важни за тях – Европа и Далечния изток – и да укрепят съюзите си срещу нарастващата мощ на Китай. То ще позволи може би да се намали броят на американската армия и на сухопътните сили, за да се инвестира в необходимата модернизация на американски военновъздушни и морски сили и в кибервойната. Ако американската икономика съумее да извърши една от важните индустриални революции и модернизации – а именно технологичната – както и да преконфигурира военното си присъствие в Близкия изток, за да укрепи силите си в Далечния изток и в Европа, това би било по-скоро едно разумно решение, а не знак за имперски упадък.

Ако Съединените щати не са в упадък, тяхната сила не намалява ли, макар и относително?

Да, светът става все по-малко американски и все повече многополюсен. Делът на Съединените щати в световното производство е между 20 % и 22 %, малко преди Китай, но е по-нисък от този на Европейския съюз.

Що се отнася до инвестициите в изкуствения интелект и комуникациите, там Съединените щати са просто една от силите и нямат голям аванс пред останалите. Светът е по-многополюсен, отколкото беше преди двадесет години, а американската позиция е в относителен упадък. В този свят, доминиран от четири или пет велики сили, Съединените щати би трябвало повече да наблягат на дипломацията, тъй като военните им сили ще са им от все по-малка полза.

Какви са последиците от това за международните отношения?

Четиридесетте години на двуполюсен свят ни накараха да свикнем с един ред в международните отношения. Стратезите на Студената война, изправени между двете ядрени свръхсили, действаха в относително проста система, в която дипломацията понякога се свеждаше до един телефонен разговор между Москва и Вашингтон.

В един многополюсен свят, който е и доста по-класически, интелигентната и гъвкава дипломация става все по-необходима. В тази по-сложна система Съединените щати трябва да се съобразяват и с други сили – като Европейския съюз, Русия, Китай или Индия, а може би и Япония. Те отново се нуждаят от професионално дипломатическо тяло, от умели дипломати. И ще трябва в много по-голяма степен да използват международните институции като Съвета за сигурност на ООН. Мнозина американци не ценят особено тези организации, но най-вероятно ще трябва да прибягват до помощта им все по-често.

Сегашната надпревара във военноморското въоръжаване между Съединените щати и Китай не представлява ли същата заплаха, каквато в началото на ХХ в. е било съперничеството между Великобритания и Германия?

Морските въпроси са винаги в сърцето на съперничеството между Великите сили. Свободата на моретата, която позволява морската търговия, е неминуемо условие за нашия глобализиран свят и вече 70 години се гарантира от американския флот, както се е гарантирала от Кралския флот на Великобритания през XIX в. Предположението, че нашият свят на морска търговия ще продължи да съществува без никакви рискове, е доста неблагоразумно.

Връзката между тези въпроси рядко се изследва. Ако говорите с икономисти за възхода на Китай, те ще ви опишат един по-скоро оптимистичен свят на развитие и търговски обмен. Инвеститорите и икономистите не знаят нищо за военноморските дела, докато стратезите на морския флот не познават финансовите въпроси. А тези два въпроса са тясно свързани, те са като двете страни на една и съща монета.

Морският флот, както винаги е било в историята, струва скъпо, особено поддръжката му на оперативно равнище. Така е дори за страна като Съединените щати и тези разходи силно затрудняват американците да увеличат военния си бюджет. Ето защо, за да задържат позицията си на първа военна сила в света, Съединените щати трябва да отделят от 4 % до 5 % от своя БВП за отбрана. Дори без мащабна морска криза с Русия или Китай това автоматично крие риск и може да доведе до бюджетна криза. Конгресът ще се противопостави на тези нови разходи, а Съединените щати ще трябва да намалят част от въоръжените си сили.

Книгата ви предизвика навремето твърде бурни реакции в Съединените щати при появата си. Американците все още ли са толкова загрижени да не изгубят мястото си на първа световна сила?

Убеждението на американците, че страната им има уникална съдба, им вдъхва огромно доверие в самите тях, но понякога води до известно стратегическо и културно заслепление. Когато се провалят, биват принудени да се изтеглят или просто се чувстват унизени, тяхната реакция може да бъде прекомерна. Разумен човек като френския мислител Реймон Арон им каза: не е разумно да се впускате в авантюри в джунглите на Южен Виетнам или в планините на Афганистан; прахосахте огромни ресурси, проляхте кръв и дадохте много пари, но загубихте; но това не означава, че сте загубили статута си на велика сила. Просто претърпяхте военна авантюра в Азия, нищо повече. Загрижеността на САЩ за техния статут и тяхната участ понякога им пречи да оценят правилно подобаващото им място в света. Защото те продължават да разполагат с колосални ресурси и с изключително благоприятно географско положение, което винаги припомням на моите студенти: Китай има единадесет или дванадесет съседи, много от които изобщо не са настроени дружелюбно, Русия има тринадесет, които я гледат с подозрение. Съединените щати граничат само с Канада и Мексико, което не е никак зле!