Култура / Брой 10 (2983), Декември 2021

Актрисата Габриела Хаджикостова за новия си спектакъл „Непознатата звезда Курт Вайл“, постановка на „Малко театро“, Унгария

Откъде се появи интересът към немския композитор Курт Вайл, когото наричат „краля на мюзикъла“? Как той е свързан с вашата история и заминаването ви в Будапеща, за да учите?

Аз много исках да уча актьорско майсторство за мюзикъл и това беше причината да замина за Будапеща. Започнах да се занимавам с драматичен театър, но тъй като съм немска възпитаничка, много отдавна се интересувах от Бертолт Брехт и Вайл. Харесва ми самоиронията на Брехт, той е многопластов. Геният на Курт Вайл е в това, че с музиката си подплатява много силно текста и така се получава силно послание. Ненапразно го наричат най-големия театрален композитор на ХХ век. Това, което той създава в Европа и предимно в работата си с Брехт, са драматични произведения в музиката. След това в САЩ той обединява американската музикална култура с европейската театрална традиция и е обявен за баща на мюзикъла.

Само в България ли е толкова непознат?

Тук сме му длъжници и затова направих този спектакъл. Аз пея Курт Вайл от началото на 90-те години и първа в Унгария направих самостоятелен концерт, въпреки че там той редовно звучи по радиото. Редовно се играят театрални постановки с неговата музика. В България през 80-те и 90-те години много се играеше Брехт, но предимно с музиката на Айслер. С музика на Курт Вайл са играни единствено „Опера за три гроша“ и „Хепиенд“. Когато говоря с колеги за Вайл, се оказва, че това е съвършено непознато име, особено сред младите актьори. Ако затананикам нещо, никой не знае, че това е песен на Курт Вайл.

Може би донякъде това е поколенчески проблем?

Може би, въпреки че песните му се изпълняват и досега. Стинг и Том Уейтс пеят песните на Вайл. И не знам защо тук е толкова непопулярен. Но понеже черпя от съкровищницата на три култури и целта ни винаги е била да разпространяваме българска култура навън, сега решихме, че процесът ще е обратен.

Още от самото начало сте мислили за спектакъл за България?

Да, но аз винаги съм изпълнявала Курт Вайл в оригинал и се страхувах как ще се случи това на български. Казах на Ищван Наги, който е режисьор на спектакъла, че ще е по-добре да пея на немски и английски и да сложим субтитри, но той беше убеден, че така песните няма да стигнат до хората. Те трябва да залеят човека, защото в това пеене има драматургия, не е просто шлагер, който да запеем. Затова с голям страх се обърнах с молба към Светла Кьосева, Надежда Захариева и Радостина Ангелова, като внимателно наблюдавах как се борят за всяка дума. Не исках да се правят свободни съчинения и да създаваме паралелни текстове. Работиха много внимателно, създадоха бравурен превод. Дори аз не очаквах, че ще приема тези текстове и ще ги обикна.

Колко време трябваше, за да се роди този спектакъл?

Започнахме да репетираме още през октомври 2020 г. В Унгария обявиха локдаун на 11 ноември 2020 г. и театрите отвориха през юли тази година. Направихме премиера в Народния театър в Будапеща на 7 септември, след това трябваше да имаме премиера в Сатиричния театър в София на 23 септември и на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ 2021.

Премиерата в София обаче се отложи заради карантината на Цветелина Николова, с която си партнирате на сцената. На фестивала „Пиеро“ тя отново не успя да се включи и не видяхме целия спектакъл, поне според първоначалния му замисъл. Какво пропуснахме?

Цветелина е професионален танцьор, освен че е професионална актриса. Не успяхме да видим нейните танци по време на три от песните. Това, което аз разказвах на публиката, тя го разиграва под друга форма, в която взема участие и нашият пианист Атила Шимон, който е и актьор. На тях са поверени и словесните сцени в спектакъла. Аз водя линията на музиката и само пея. С изключение на две места, където разказвам лична история.

Различно ли е представлението в Унгария? На какъв език изпълнявате песните там?

Имаме две форми на спектакъла. Когато Цветелина идва, играем предимно за българската общност, на български. За унгарска публика играем на унгарски, аз пея песните в оригинал, но понякога, когато знаем, че публиката е смесена, дадени песни прозвучават на български език. Други прозвучават на немски, трети на английски. С този спектакъл отбелязахме и 25-годишния юбилей на театъра ни.

Какво научихте за тези 25 години независим театър?

В Унгария още от началото на 80-те години има независими трупи и държавата не само се грижи за тях, но те са поставени на едно ниво с държавните театри. Това е просто друга форма на съществуване. Свободните театри често са по-смели, по-иновативни и по-мобилни. В Унгария има закон за театрите, ние сме регистрирани като официален, професионален театър и имаме право да получаваме дотации от държавата. Всички независими театри получават такава и отношението на държавата е важно. Междувременно 16 години работих в немскоезичен театър в Унгария, но Ищван Наги твърди, че сме длъжници на българската публика, на тамошната българска общност, и че щом съм българка, трябва да направя нещо за тях. Бях много скептична в началото – ще направим едно представление, второ, а после? Оказа се, че колкото повече работим, толкова повече нови провокации се появяват. Непрекъснато откривам текстове, които ме вълнуват. Никога не правим готови пиеси. Винаги вземаме един текст и го адаптираме. Единственият текст, който е написан специално за мен, е от Яна Добрева. Ищван написа пиеса за мен и един колега, сърбин – в нея той е граничар, а аз съм българка, която тайно пренася през границата мъртвия си баща. Това го изпитахме в общността. Хората искат да бъдат погребани тук, а за да бъде пренесено тялото, се плаща много висок данък – казва се мито за мъртвец. Това е нещо много жестоко.

Как се промени театралният пейзаж тук за тези 25 години?

Забелязвам отношение на ревност между държавните и независимите театри. За мен актьорите са актьори, независимо от формата на договора, който са подписали. Би трябвало да има и общи проекти. Някаква закостенялост усещам тук.

Като държавна политика ли?

За държавната политика независимите трупи все едно не съществуват. Кандидатстват за всеки проект, но не могат да кандидатстват за бюджет за годината. Ако нямат нов проект, умират, защото един театър не може да бъде издържан само от билети. Може би по-младите ще успеят да пробият, но мисленето е закостеняло и усещам негативна енергия. Дано не съм права, защото според мен много халтура има и в държавните театри. Постановки, направени за печелене на пари. Пързаляме се по динената кора и това е много страшно, защото преставаме да възпитаваме публиката. През 80-те години тук имаше постановки на изключително високо ниво. Дори понякога си мисля, че трябва да върнат обратно художествените съвети в театрите. Не става въпрос за политическа цензура, а за някакво художествено ниво. В същото време тук има и невероятни представления, но масовият вкус върви надолу и това е страшен процес.

Как изглежда на този фон кукленият театър за възрастни на фестивала в Стара Загора? Участвате не за първа година.

Много голям фен съм на този фестивал и на Старозагорския куклен театър, защото те работят с нетипичен за нас замах. При тях няма „не може“, не се плашат от нищо, всичко е премислено до най-малкия детайл. Посрещат гостите си с любов, стремят се нивото на фестивала да става по-високо, програмата да е по-обширна. Водила съм много пъти колеги от Унгария и всички казват, че за тях Кукленият театър в Стара Загора, в лицето на Дарин Петков и Татяна Калчева, е държава в държавата. И са прави, защото промените се правят от конкретни хора и от тяхното отношение към изкуството.

Въпросите зададе Оля Стоянова

Габриела Хаджикостова е родена в София в семейство на театрали. Започва да учи във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, но интересът към мюзикъла я отвежда в Академията за театрално и филмово изкуство в Будапеща. От 1989 г. живее постоянно в Будапеща. През 1990 г. постъпва в „Дойче Бюне Унгарн“ – немскоезичен театър в Унгария, където за 16 години изиграва 30 главни роли. През 1996 г. Габриела Хаджикостова създава своята театрална формация „Малко театро“. Има над 60 главни роли в двуезични спектакли на български и унгарски, режисира постановки. Солистка е на етно и джаз състави в Унгария.