Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Юго и българите. Разговор с Жан-Марк Овас

Виктор Юго следи както войната в Сърбия, така и потресаващото клане в Батак, отразено в „Льо Рапел“ на 26 август. На 28 август Юго пише своята реч, проследявайки съвсем отблизо описанията на кланетата. Тя е публикувана на следващия ден във вестниците под заглавието „За Сърбия“. Което всъщност означава: „За да не се случи в Сърбия онова, което вече се случи в България“. Навремето всички са го разбрали, защото е било съвсем очевидно; днес се смята, че Виктор Юго се е объркал, което е абсурдно! [...]

Лесно ли е да си млад?

Спомням си как през вече далечната 1987 г. в София от уста на уста се понесе мълвата, че ще има само няколко прожекции в кино „Култура“ на „размирния“ латвийски документален филм „Лесно ли е да си млад?“ (реж. Юрис Подниекс, 1986), за който се носеха легенди. Имах шанса да попадна на една от тях в онази несвободна среда преди 1989 г., след което с колеги студенти помежду си разговаряхме за проблемите на поколението Х (1965–1980), към което, без сами да го осъзнаваме, всъщност принадлежахме. [...]

Нарцисизъм и емпатия. Разговор с Камий Лоранс

Дълго проучвах проблемите на нарцисизма, на болезнената трансформация на „егото“ и пълната липса на емпатия, докато работех над моята книга. Някои от тези наблюдения се отнасяха и върху политиката – не само във Франция, но и отвъд Атлантика, по целия свят. Тогава реших да напиша тази дистопия, която да вмъкна в романа. Действието в нея се разиграва през 2030 г. – не в далечното бъдеще. Текстът бе замислен като чисто въображаем, но сегашната политическа ситуация го прави особено актуален. [...]

Между неовойната и примирията

Светът през XXI век сякаш трайно изпадна в състоянието на неовойна. С този термин в есето си „Как да мислим войната“ Умберто Еко дефинира разрастването на кръвопролитията в днешното мрежово общество. Според него вече сме част от конфликт, в който войната се води навсякъде, с всички средства и по всяко време. Нещо, което с днешна дата ни най-малко не снема отговорността от агресори като Путин или безразсъдни лидери като Тръмп. Напротив, подготвя ни за реалностите на „новата мръсна война“. [...]