Култура / Николай Петков
Руи Лопес и легендата за безславния хидалго
Този хидалго бил толкова безславен, че днес вече никой не помни името му. Говори се, че бил добър по сърце, ала много глупав. Винаги, когато се връщал у дома си, го пресрещали мошеници. При това все с едни същи думи: „Ради Бога, сеньор, дайте ми едно ескудо!“. Понякога ескудото се превръщало в дублон, а дублонът нерядко ставал два, четири, шест или осем дублона. Така безславният войник раздал всичко, което имал. Спрял под една смоковница и заплакал. Не знаел кой път да хване. Напред ли да продължи, или назад да се върне? [...]
Краят на играта
Всичко започна от един безобиден езиков спор. Според Крум, когато искаш не да играеш с някоя фигура, а да я наместиш правилно на полето, трябва да кажеш „поправям“. Аз му възразих с думите: „оправят се неща, които са развалени“. Правилното е „намествам“. Почти се скарахме. Ванко ни чу и предложи да използваме международно приетия термин. J`adoube (жадуб), посъветва ни момчето. Ние се направихме, че не го чуваме и – без да разберем как – се спука една найлонова торбичка. Звукът бе внезапен и силен, като стрелба в упор. [...]
Грах и граовско хоро
Неизвестно защо, Ива бе решила да се отдаде на земеделие и да отглежда грах. Затова и темата на разговора ни бе такава – грахови зърнояди, грахови молци, ивичести и неивичести грахови хоботници… Говорехме до изнемога за инсекти и за инсектициди, за вреди и за вредители. Търсехме явен и таен смисъл в ейдоса на насекомите и дори се опитахме да си представим как би изглеждал светът, погледнат от тяхната камбанария. После Ива се присети, че в студентските си години се хранела с пържени скакалци... [...]
Осем километра
„Границите на дивдядовския стадион са границите на моя свят“… Всъщност тя каза „на твоя свят“ и за пореден път ми припомни, че интуицията ѝ е безпогрешна. Бе изчислила, че разгърнат ли се в права линия, двайсет обиколки са осемкилометровият радиус, около който се върти моят свят. Можех да ги разделя на две по четири и да превърна живота си в едно пътуване до Шумен и обратно. А можех да тръгна право напред, да бягам накъдето ми видят очите… и да стигна до Салманово. [...]