Култура / Николай Петков
Схолии върху борбата с времето
Сигурно е важно, че книгата за разкаянията и утешенията на Цочо Бояджиев започва с три празни страници. Една бяла и две сиви. Не знам тайната на този символ. Може да е намек за дългото безмълвие, което според мъдреца от Самос трябва да предшества всяко философстване. А може би това са белите и сивите пътища, по които шества Парменидовата колесница. Или е апейронът, който никой стих не може да обхване, защото е по-стар от стихиите. [...]
Опити върху „Черно“
Добре известно е, че колкото черното е по-истинско, толкова по-малко то излъчва. Образи и ритъм, смисъл и културни диалози… влияния, школи и традиции, всичко се абсорбира. Любезният читател остава пред книгата и не подозира, че я държи в ръцете си. Чете я, но всъщност чете себе си… защото книгата я няма. Тя е в Черното и тегли драгия зрител именно натам. Затова и поезията на Илко Димитров е някак апофатична. По-лесно е да кажем какво не е тя. [...]
На кино
Шакире се загуби. Знаеше, че пътят от Маловец до Шабла е шейсет километра и че ако мине напряко – от Конаре през Травник и Белгун – ще спести около двайсет, но защо ли се оказа в село, в което и една къща нямаше. И името му беше такова – Бѝло. Или Билό. Само пътна табела и останки от зидове показваха, че някога, много отдавна, тук е имало живот. Дори и хоремаг – каквото и да значи думата – е имало. Обаче… [...]