Култура / Людмила Димова
За домакинството на една сесия. Разговор с Николай Ненов
Надявам се благодарение на 47-ата сесия у нас да се говори повече за проблемите на културното наследство. Преди всичко да отбележа, че обектите на ЮНЕСКО не се „негови“, а са наши – наше национално богатство, което ние сами сме отбелязали, че има качества да ни представлява пред света. Съответно такива трябва да са и грижите за този тип наследство – премислени и отговорни, а виждаме, че има много липси и несвършена работа – планове за управление, достъп, приемни центрове, реклама. [...]
Кой чете днес и как
Книгата е резултат от 16-годишно изследване на читателските практики у нас. То започва през 2006 г. по инициатива на социологическата агенция „Алфа Рисърч“ и Асоциация „Българска книга“, по-късно се включва Академичната лига за Югоизточна Европа, а от 2014 г. водещ е Културният център на Софийския университет. Ръководител на проекта е проф. Александър Кьосев, автор на изключителната книга „Караниците около четенето“ (изд. „Сиела“, 2013). Нейната интердисциплинарност вече подсказва какъв е характерът и на проекта. [...]
Лайпциг в годината на Бах
Сред многото градове в Германия, които отбелязват 340 години от рождението и 275 от смъртта на композитора, се откроява Лайпциг. Там Бах е работил 27 години, а днес тленните му останки са положени в църквата „Св. Тома“, чийто кантор е бил. Важните институции, свързани с него, също празнуват – Музеят на Бах става на 40 години, Архивът на Бах и прочутият Бахов конкурс – на 75. Учени от музея и гости от чужбина са подготвили лекции и дискусии, които ще съпътстват Международния Бахов фестивал от 12 до 22 юни. [...]
Сами заедно
Странно, че толкова дълго Юн Фосе със своите над 30 пиеси беше неизвестен за българския театър. Не е странно обаче, че тъкмо Катя Петрова го открива за софийската сцена, две години след постановката си „Пер Гюнт“ от друг норвежки автор, Хенрик Ибсен. Самият Фосе, който преди година получи Нобеловата награда за литература, обаче твърди, че не обича Ибсен. Пиесите на Юн Фосе са построени на музикален принцип, провокиран от лаконичния му поетичен език, който разчита на повторенията и има свой характерен ритъм. [...]