Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Какво ще запълни „празната глава“

Мишел Сер вярваше, че новите технологии носят повече свобода и демократизация на обществата. Те са и в основата на третата антропологична революция, на която е посветено есето му, излязло на български почти десетилетие след написването си. При появата му критиците заговориха за наивността, с която френският философ приветства дигиталната епоха. Да, Мишел Сер не харесва нравоученията на „старите мърморковци“, които вещаят катастрофа на цивилизацията, и признава, че практикува „борбен оптимизъм“. [...]

Премълчано минало

Израелският писател Давид Гросман е известен у нас с романа си „Ще бягаш ли с мен“ – за деца, които живеят на улицата, както и с виртуозния амбивалентен хумор на книгата „Един кон влязъл в бар“, за която получава наградата Букър. В края на миналата година „Колибри“ издаде новия роман на Гросман, посветен на семейните отношения. Семейството, за което разказва „Повече, отколкото обичам живота си“, е необикновено, отношенията между трите жени в него – баба, майка и внучка, са нагнетени от травмата на премълчаното. [...]

Архитектура в процес

Берлинският колектив Raumlabor получи „Златен лъв“ на Архитектурното биенале във Венеция (22 май–21 ноември 2021 г.) за участието си в основната изложба на тема „Как ще живеем заедно“ с куратор Хашим Сакрис. Наградата им се присъжда за два проекта в Берлин – „Дома на статистиката“ на Александерплац и „Плаващия университет“ в запустелия водоем зад някогашното летище „Темпелхоф“. И двата възникват като артистични инициативи и се развиват благодарение на сътрудничеството между артисти, граждани и архитекти. [...]

Невидимият Кафка

Тази книга е за рецепцията – критическа и преводна, на произведенията на Франц Кафка, която в България се случва най-късно от всички европейски култури. С увлекателност, неприсъща на научно изследване, разказът преплита нишките на идеология, политика и култура. Случаят Кафка сам по себе си е особен. Рецепцията му се разгръща извън неговото присъствие, благодарение на приятеля му Макс Брод, който не изпълнява завещанието на Кафка непубликуваните му текстове да бъдат изгорени. [...]