Култура / Людмила Димова
Пътуване към епицентъра
Експедиция към ядрото на една метафора – така накратко описва поредното си пътуване Анджей Сташук. Книгата му „Изтокът“ излезе неотдавна, познаваме и произведенията му „По пътя за Бабадаг“, „Галицийски истории“, Девет“, „Таксим“. С „Изкопът“ на Андрей Платонов в страничния джоб, той пътува от Улан Уде до Чита, под небето на Далечния изток. Романът за абсурда на комунистическия идеал непрекъснато е с него. „Четях го в самолети, във влакове, на гарите, до огъня навън... Искам Платонов да е с мен, когато гледам всичко това“. [...]
Завръщането на Жорж Папазов. Разговор с Мария Василева
Когато днес говорим за липсата на видимост на творчеството на Жорж Папазов, трябва да търсим причината и в незаинтересоваността на държавата да припознае името на този голям български творец. В изследването има цяла глава как е бил посрещнат в София през 30-те години, когато прави две изложби и предизвиква бурен дебат. За много хора той е извън представите какви трябва да бъдат изкуството и живописта, а други силно го подкрепят. Интересно е да се четат тези дискусии и заради отношението на българите към новото. [...]
Спасеният свят. Разговор с Ирис Волф
Живеем в свят, който е станал бъбрив, а толкова малко казва. Социалните мрежи ни изкушават да се изразяваме редуцирано и бързо, а много неща изискват време, за да ги разберем. Ние нямаме това време на съзерцание, разсъждение, преценка, вслушване. Трябва бързо да изразим мнение – дали нещо е добро, или лошо. А в света има толкова много неща „помежду“, толкова много цветове и полутонове, толкова много не знаем. Когато човек се отдръпне и наблюдава света, без прибързано да съди и оценява, възприема много повече. [...]
Антон Стайков и Свобода Цекова – Отключването на един архив
Сава Попов е една от многото забравени личности, които имат своя принос в облагородяването на българската културна среда. Има различни причини да бъде забравен, една от тях е в неспособността на обществото ни да вижда и описва по-сложни картини на живота. Това е проблем на настоящето, който впоследствие става проблем с нашите общи спомени. Зададохме си въпроса „Какъв е бил, защо е забравен?“. Привлече ни трогателното му усилие да остави следа, да остойности живота си и времето, в което е живял... [...]