20 публикации
Култура / Людмила Димова, Тони Николов
Културата и некултурата. Разговор с Иглика Трифонова
23.05
2023
Когато КУЛТУРАТА се неглижира, на нейно място веднага се настанява НЕКУЛТУРАТА. Това е обществен закон. И днес наблюдаваме проявленията на тази жизнена некултура, живеем в нея. Огромна част от неслучването, неуспехите и апатията в общностите ни са следствие от нея. Не съм оптимист. В институционалните разговори за стратегията за култура напоследък се чувствам така, сякаш казвам на едни хора: „Ама вие трябва да се стремите към по високи личностни и духовни хоризонти… трябва да обичате“... [...]
Разкази за доброто в трудно време. Разговор с Вили Лилков
27.03
2023
Покрай изследванията си за съдбата на хора, осъдени от Народния съд, установих, че много евреи са свидетелствали за помощта от бивши народни представители в периода на действие на Закона за защита на нацията. Така постепенно се появи идеята да опиша как българите са се отнасяли към евреите в годините на ВСВ. Убеден съм, че спасението е станало факт, защото хора от всички слоеве на българското общество са оказвали подкрепа на евреите. И това се дължи на добрата интерграция на евреите в българското общество. [...]
„Ръж“ и модернистичното родно. Разговор с Бойко Пенчев
23.12
2022
Съдбата на Каралийчев в българския литературен канон е незавидна. Той има много лош късмет. Първо, не знаят къде да го подредят. От една страна, е детски автор, а от друга – „сериозен“. Но когато единият етикет натежава (детската литература), на „сериозните“ неща започва да се гледа със снизхождение, малко като при критик, прописал романи или стихове. Вторият важен момент – левите не го броят много за „свой“, а десните го смятат за комунистически автор. Левите признават Каралийчев, но той няма статута на Смирненски или Вапцаров. Ако някой посегне на Вапцаров, в политическото „ляво“ скачат на амбразурата, докато низвергването на Каралийчев, Фурнаджиев и Разцветников от учебните програми мина съвсем незабелязано. Причината за неразбориите около Каралийчев се дължи най-вече на етикета „септемврийска литература“, който преди 1989 г. бе много престижен, а сетне започна да тежи като воденичен камък. Каралийчев е в по-незавидна ситуация дори от т.нар. „забравени автори“. Той е като изваден от титулярния състав на българската литература и пратен на резервната скамейка. За статистиката е там, но всъщност не играе. [...]
Българският приказник. Разговор с проф. Светлана Стойчева
22.12
2022
В едно от интервютата си Каралийчев споделя, че не обича определението „детски писател“: „Аз специално никога не съм чувствал разлика между книгите си, за които казват, че са за възрастни, и тия, които са уж само за деца. Винаги съм се мъчил да правя изкуство…“. Това обяснява засилената вътрешна цитатност между произведенията му, независимо към коя литература биват каталогизирани. „Универсалния“ читател на произведенията си за деца той обяснява с простотата на изказа, с „интонацията на разговорната хорска реч“. [...]