20 публикации
Култура / Людмила Димова, Тони Николов
Разказът за изгубеното време. Разговор с Юлиан Жилиев
23.11
2022
Какво означава „чист разказ“? Чист наратив извън автобиографичния разказ? Припомням си казаното от Бланшо: „без примес, без друго в него освен същностното – същността, която предава себе си на писането в онези привилегировани мигове, в които се прокъсва конвенционалната повърхност на битието“. Или с думите на Пруст: „самите ни фрази и епизодите трябва да бъдат направени от прозрачната субстанция на най-хубавите ни минути, когато сме вън от реалността и настоящето; от такива циментирани капки светлина (трябва да бъдат) стилът и фабулата на една книга“. Впрочем това „чисто време“ у Пруст са възвърнати усещания, преобразувани в територия на въображението. В този смисъл романовото пространство в „По следите на изгубеното време“ е ясно структурирано: откъм „страната на Германт“ и откъм „страната на Суан (или на Мезеглиз)“, обединени накрая в „отново намереното“ или „преоткритото“ време. В статията си върху стила на Флобер Пруст определя композицията на романа си като „очертана с широк разтвор на пергела“ и недоволства, че някои прибързано гледат на произведението му като на сбирка от спомени. После уточнява, че за преход от един план към друг е използвал не някакъв факт, а това, което е намирал за по-чисто, по-ценно като връзка – един феномен на паметта. И добавя, че „разказвачът, който казва „аз“, невинаги съм аз“. [...]
Боян Знеполски – Протести, популисти, демокрация
21.03
2022
Тръмп и Путин принадлежат към различни политически категории. Между тях безспорно има прилика, но тя не трябва да скрива основното, а именно разликите в политическите системи и в историческия контекст. Тръмп беше президент на една стара демокрация, докато Путин е президент на страна, която като че ли не може да съществува извън модуса на империята. При Тръмп откриваме очевидни популистки черти – прослава на обикновените американци и отхвърляне на политическия истаблишмънт... При Путин ситуацията е съвсем различна – между него и руската история има структурно съучастие. Той иска Русия да бъде отново империя и той да бъде неин президент-император. По принцип популизмът оспорва статуквото, хули елитите, в Русия, напротив, Путин олицетворява политическата система, политическия елит. Властта е напълно централизирана и безконтролна, всички препятствия лесно биват отстранявани. Може би звучи парадоксално, но ако в Русия се появи популизъм, той няма да идва от Путин, а ще бъде насочен срещу него. [...]
Между отмъщението и прошката. Разговор с Димитър Радев
26.04
2021
Заблуда е, че истината е нужна всекиму, по всяко време. Ние всички имаме моменти на потъмняване на собствената ни съвест, в които приказките за доброто и красивото ни се струват празна реторика, и именно тогава личността на конкретен човек, негова смела постъпка, дори един малък жест на милост може да ни спаси от черногледство и униние. Не смятам, че това е примерът на онзи възвишен индивидуализиран „аз“ на героите, които описва Айн Ранд, а по-скоро на скритите „малки“ хора като героя на Владимир Пенев – Данте. [...]
Проблемите на столичния център. Разговор с арх. Станислав Константинов
19.04
2020
Смисълът на тези пространства е да създават дейности, да събират хора, които да ги усвояват. Да се генерират идеи и да има култура. Какво означава площадно пространство? Това е площад, предоставен на хората. Какво трябваше да е площад „Славейков“? Един културен център. Наоколо са театрите, там е и Френският културен институт. Всеки ден на това място трябва да се случва нещо. Събереш ли хората, има ли културна програма, ръководи ли се този процес, става нещо. А сега вече никой не минава оттам. [...]