Йордан Д. Радичков е роден през 1989 година в град София. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има три издадени сборника с разкази: „Малка човешка мелодия“, „Игра на гъски“, „Двеста линейки на час“. Носител на наградата „Рашко Сугарев“ за 2021 г.
Вратата се затвори и бащата седна на масата. Всички въздъхнаха и се захванаха с яденето. След обяда обаче майката започна да се чувства некомфортно с всичките тия мръсни чинии. Искаше да ги измие, но нямаше как, водата беше спряна. Затова остави тая работа и отиде в хола, където седна заедно със семейството да гледа новините. В този момент на вратата се почука. Бащата отиде да отвори и пред него се появи втори човек с куртка с бозав костюм със същия разсеян поглед, но много по-висок глас. [...]
Продължават да пътуват за големия град двамата. Какво ще правят там и какво ги е събрало въобще – това няма кой да се намери да попита. Те може би и сами не знаят. Така, животът, човешкият живот просто ги е събрал. И те пътуват от място на място, без да знаят къде отиват всъщност и какво ще правят там. Малкият раздрънкан автобус спира в нощта, в която езическото чудовище е погълнало слънцето и никога повече няма да го изплюе. Нощта е безмилостна и безконечна. [...]
