Алберт Бенбасат

Алберт Бенбасат e роден през 1950 г. в София. Литературен историк, критик, публицист и издател. Професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор на множество студии и статии в периодиката, както и на 13 книги, сред които: „Цензурата върху книгата“ (2003), „Европеецът“ Бай Ганьо и светлият мит за Щастливеца“ (2005), „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през XXI в.“ (2013), както и на сборника с разкази „Изгубени вещи“ (2020).

 

 


Абарамбу

Видях го на живо. Същият като на филмите. Радж Капур. „Бродяга“, „Господин 420“. Как да го сбъркаш – смугъл, с тънки като моливна черта мустачки, микс между американски и индийски чар от средата на миналия век. Не може да е дежавю, той е, Абарамбу. Ама не го знае, родил се е чак през разцвета на цветното кино и многоканалната телевизия. И не се казва Радж, а Райчо. Не е и съвсем артист, обикаля софийския център с едно хлапе, негов умален клонинг, рови кофите за боклук, гастролира по битаците... [...]

„Роби“ – или човекът в бурята на историята

Романът „Роби“ дълго отлежава в творческото съзнание на Антон Страшимиров, за да бъде създаден през последното десетилетие от живота му и в крайна сметка да остане недовършен. Първите две части излизат съответно през 1929 г. и 1930 г., а от последната са запазени само 54 страници. Но като предшественици на тази най-мащабна като замисъл негова творба, своеобразна епопея на македонското освободително движение, можем да определим романа „Среща“ (1904) и белетризирания биографичния очерк за Кръстьо Асенов (1906). [...]

Кестенопад

В София има два дървесни сезона: Липобер и Кестенопад. Кръстник на Липобера е моят приятел Румен Стоянов, чудесен поет и преводач. Кестенопадът е мой кръщелник. Румен умее да измисля причудливи думи и да си играе с тях. Аз му дишам праха. По време на Липобера градът ухае. Но за има-няма две седмици нежните цветчета се свиват, вехнат и стават на грахови зърна. Ароматът изчезва. Сякаш лятото си отива, преди да е дошло. Кестенопадът е по-дълъг и по-опасен. [...]

Валери Петров в детския свят

Искам още в самото начало да подчертая, че според мен Валери Петров е измежду единиците, за които са тесни мерките ни, употребявани обичайно спрямо българските писатели. Настоявам, че за него трябва да бъдат изработени други, които го разглеждат и оценяват в световен контекст. Той е колкото български, толкова и световен писател. Благодарен съм на Радой Ралин, че в един отдавнашен разговор ми подсказа тази идея, която се надявам някой ден да бъде развита. [...]