Десислава Неделчева

Десислава Неделчева Димитрова е родена на 9 април 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1997 г. Има многобройни публикации в „Литературен вестник“, „Култура“, „Литературен форум“ и др. Автор е на стихосбирките „Прози в края на века“ (1998; 2000) и „Източно време“ (2012).

Белият дроб на поезията

Обичам литературната археология, особено ако се отнася за поетите на 60–80-те години на ХХ век. Д-р Николай Димитров дебютира с книгата „Лампа край пътя“ тъкмо през 1963 г. Роден и завършил медицина в София, той става лекар в тубдиспансера на провинциалното градче Кубрат. Веднъж медик, втори път, заминал за провинцията и трети път – започнал да пише сатира. Тройно сепариране, както го нарича съставителят на книгата Пламен Дойнов, зад чиято идея за изследване и издаване стои лична и семейна история. [...]

Сценарият Варна

Това лято излезе на бял свят том от 470 страници със сценарии за културата на Варна в продължение на 150 години. Думата „сценарий“ тук е метафорична, защото 48-те интервюта с хора на изкуството и културата правят вълнуващ сюжет от житейски обстоятелства, творчество и идеи. Три поколения творци разплитат своите истории върху полето на градската, националната и световната сцена. Всичко започва с радиопредаването на Любомир Кутин „Панорама „Следи“, за което той прави над 30 интервюта. [...]

Павел Хюле и паметта. Разговор със Силвия Борисова

Хюле е майстор на историите за родовата памет. Може да се каже дори, че „Мерцедес Бенц“ е още по-лична, тя е снабдена и с оригинални снимки. „Възпявай градините“ е по-обща, там няма връзка с неговите родове, но паметта присъства и е много по-богато разгърната. Привлече ме тази книга, едно, че харесвах вече Хюле, и второ, стана ми интересно заглавието, защото то на полски звучи по-странно и екзотично, отколкото на български. Цитат е от Рилке и самият превод на този негов сонет звучи доста по-различно. [...]

Седем телеца и седем овена

Новата книга „Седем поеми“ на Илко Димитров не желае да разсейва по никакъв начин, а да бъде само „навлизаща“. По условие жанрът на поемата не е за случайни посетители. Той уплътнява навътре не само търсения смисъл, но и дотук постигнатото в поетическите полета. Книгата не казва, че е панорамна, че е „избрано“ и откъде е избрано, може и да не е, тя не иска да знаем подробности. Намирам това за добра идея на издателите, защото няма да пречи творбите да се четат в новия им общ контекст. [...]