Десислава Неделчева

Десислава Неделчева Димитрова е родена на 9 април 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1997 г. Има многобройни публикации в „Литературен вестник“, „Култура“, „Литературен форум“ и др. Автор е на стихосбирките „Прози в края на века“ (1998; 2000) и „Източно време“ (2012).

По същество

Честно казано, изобщо не ми се излиза от света на Людмил Тодоров дори за да анализирам прочетеното. Срещнах се със съпругата му Златна Костова на представянето на книгите „Посланичката“ и „От какавидата до пеперудата“. Купих книгите и зачаках, предвкусвайки нещо цялостно и голямо. Да, такова е – разпознаваемо, плътно, дълбоко. Гмурване във времето на соца, духовното оцеляване и излизането в годините на хаоса. Людмил Тодоров е мощен талант със собствени теми и дълбаене в един кладенец на смисъл и средства. [...]

Мои са всички зверове

Защо този път животните? Досега беше малкият човек, селото, реката и миналото, което според Иван Станков има една-единствена форма на битие и тя е винаги в сегашно време. Новата книга има предвид миналото, но действието се развива в настоящето, в едно днешно полузапустяло село с нови герои. Те нищо чудно да са дошли и от предишното славно село, това на Радичков, и от Йовковите „Ако можеха да говорят“. Хем в традицията, дълбоко позната на проф. Станков, хем в сегашното, което чака да бъде видяно и разказано. [...]

Бог на тебе

В летния списък, докато бях в малките класове, влизаше книгата „Преживяното“ от Тодор Влайков. Взех я от читалищната библиотека, но така и не я прочетох. Затова пък написах заглавието ѝ в своя читателски дневник, все едно съм я прочела. Този лек, почти несъществуващ за мен грях след години напомни за себе си, когато след 1989 г. преименуваха улицата на моето училище на Тодор Влайков. Този формален повод да я прочета нямаше да е важен, ако по-рано знаех какво съкровище е създадената литература от Влайков. [...]

Чаршафите на съмнението

Често си лягаме в тези чаршафи, доволно омачкани и част от епиграфа в романа на Панайотопулос. Затова избрах да пиша за тази книга: съмнявам се в свободата. И заедно с това в черно-бялото разделение, довело епохата на конфликтност и конфронтация, тъкмо нашата. Но най тежат вездесъщата категоричност и липсата на нюансираност. В книгата саможивият учен Цимерман открива гена на твореца. Всички хора на изкуството стават годни или негодни чрез най-обикновен кръвен тест. Ако тестът е отрицателен, си уволнен от работа. [...]