Култура / Десислава Неделчева
Пламен и любовта
Помня малка книжка на Пламен Дойнов от 1990 г., писана на „войнишка възраст“, в която имаше такъв стих: „Свободата боли. Но дайте я цялата!“. Беше дошъл на конкурса „Веселин Ханчев“ в Стара Загора с Николай Тончев, Бойко Пенчев и други от групата, с която година по-късно щяха да направят Авторския литературен театър. Макар и не пред хилядни стадиони като някои съветски или априлски бардове, но се изричаха на глас неказвани неща, експресионистично, в стил Гео и Фурнаджиев. Оттогава театърът е все в режим на готовност. [...]
Облогът на Паскал
През XVII век Блез Паскал доказва, че да вярваш в Бог е по-изгодно, отколкото да не вярваш. Това днес бихме нарекли правилна оценка и управление на риска. В крайна сметка всички тръгваме от една неизгодна за нас ситуация и се опитваме да подобрим нещата. Тръгваме от една „творческа криза“... И ето, Валери Валериев в новата си книга „Мястото е свободно“ разсъждава, че има място за подобен плюс въпреки многото минуси. Тръгваме от разума и дори без професията на адвокат се борим за справедливост... [...]
Направената книга
Първата книга с проза на ирландската поетеса Дерън Ни Гриъфа получава не една награда. Иначе тя е автор на осем книги с поезия. В интернет страницата ѝ пише, че е двуезична писателка, която изследва как миналото се усеща в настоящето. „Призрак в гърлото“ ме върна в края на 80-те, когато започнахме жадно да наваксваме теорията на феминизма. В тази теория през 1973, годината, в която съм родена, се поставя под съмнение възможността за възстановяване на историческото минало без историята на жените в него. [...]
Мечтата за литература
Книгата на Борис Минков символично говори от междинното място между „онова, което е“ (историята), и „онова, което би могло да се случи“ (романа). Романът не изследва реалността, а съществуването. Последното е именно „всичко, което може да стане“. Тези разстояния обсъжда Цветан Тодоров, когато пише за „Изкуството на романа“ на Милан Кундера. Току-виж сме определили литературоведското изследване на Борис като литературнокритически роман. Защото „Висящите полета“ имат изискване за подобен „идеен спор“. [...]