Десислава Неделчева

Десислава Неделчева Димитрова е родена на 9 април 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1997 г. Има многобройни публикации в „Литературен вестник“, „Култура“, „Литературен форум“ и др. Автор е на стихосбирките „Прози в края на века“ (1998; 2000) и „Източно време“ (2012).

Неонов Авел

Запомнила съм Мария Каро с „копривата, която е като език, набоден с / букви“ от самиздатското сп. „Мост“, после от сп. „Ах, Мария“ и най-вече от ризомната книга „Карта“, която преди години бях описала с теорията на Жил Дельоз и Феликс Гатари. Последваха книги ѝ „Жулиет Летърс“, „Дишащият хълм“, днешната „Сълза и сняг“. Ще нарека текстовете ѝ „контекстуални“ заради света, който създават около и вътре в себе си. Цялостната картина е стил и културология. Сегашното писане е като говорене, смирено и без амбиция за поанта. [...]

Избрани старци

Книгата с избрани творби на писателя Людмил Станев включва произведения от „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „По-малко“, „Приятели мои“, „Рязко“... Писателският стил на автора е разпознаваем с абсурдизма и езиковата игра, базирани на екзистенциалното преживяване. На интелигентния читател му е крайно забавно, защото умно и хумористично е влязла в играта цялата култура на цивилизацията, а на критика му е леко тягостно, защото може да концептуализира всяко ъгълче на тази проза... [...]

Какво има в поезията на Яна Язова?

Имаме в ръцете си най-после цялата поезия на Яна Язова, трите ѝ стихосбирки, издадени приживе, непубликуваното в книга от литературния печат на 30-те и началото на 40-те и подготвената от нея книга „Язове. Избрани стихотворения“, която не е можела да излезе след 1944 г. заради комунистическите репресии и съдържа стари и нови творби, някои писани в края на живота ѝ. Знаела е, че няма да бъде издадена, и въпреки това я е подготвила. И така, какво има в поезията на Яна Язова? [...]

Последните два романа

В документалния филм „Милан Кундера: от шегата до незначителността“ се разказва за текста на Кундера „Шапката на Клементис“. Годината е 1948 и се държи реч. Там има комунисти от правителството на Готвалд и започва да вали сняг. Клементис слага шапката си на главата на Готвалд. После идва превратът. Снимките са ретуширани, Клементис е изтрит, но шапката му остава на главата на Готвалд. Кундера пише, че нещо подобно правим в личния си живот, изтриваме онова, което не отговаря днес на нашата истина. [...]