Десислава Неделчева

Десислава Неделчева Димитрова е родена на 9 април 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1997 г. Има многобройни публикации в „Литературен вестник“, „Култура“, „Литературен форум“ и др. Автор е на стихосбирките „Прози в края на века“ (1998; 2000) и „Източно време“ (2012).

Никъде етос

Новата книга на Антоанета Алипиева събира в дванадесет части личността и творчеството на Богомил Райнов. Започва със семейството – бащата, майката, съпругите, после кое формира писателя, кабинетът на баща му или улицата и защо идеологическата машина Райнов работи безотказно. Втората половина анализира романа, поезията, изобразителното изкуство, масовата културата. Основна част от книгата се занимава със социалното битие в средата на Вълко Червенков, Крум Кюлявков, Людмила Живкова, Любомир Левчев и Ванга. [...]

Подвижницата Малина

„Книга за Малина“ събира много гласове на приятели, критици, творци, които пишат като пред Малина. А писането пред Малина вече е писане пред едни отворени небеса. Все едно че тази Книга е лексиконът на Малина, но вместо тя да го дава на приятели, както едно време давахме своите на онези, чието мнение и внимание търсехме, за да научим за себе си, да се сближим и да заобичаме, ръката на поета Иван Цанев подава този лексикон. Малина вече я няма и той събира миналото и бъдещето на своята жена спътница. [...]

Не си случаен в тази култура

Има неща от културата, които са станали част от нас, без някога да сме осъзнали отделните факти в нея. Особено онези от детството и ученичеството. След като прочетох книгата с мемоари на режисьора Станчо Станчев, осъзнах, че неговите спектакли са били част от моя първоначален зрителски опит в театъра. Възкръсна невероятният спектакъл „Полет над кукувиче гнездо“, гледан някъде в ученичеството през 80-те, а пo-късно и „Последната лента“ с Михаил Мутафов в ролята на Крап. [...]

Капитанът душа отговаря на писма

Ако не беше крайният срок, нямаше да искам да завърша този текст, защото да бъда „наметната със сакото“ на Цочо Бояджиев, щеше да е голяма печалба, особено през октомври. Не исках да излизам от неговия словесен заслон, от десетината книги с поезия, от Отгласите, от преводите… Първата ми (много подчертана) книга от Цочо Бояджиев беше „Античната философия като феномен на културата“ от 1990 г., когато в първи курс българска филология започна да ни преподава философия. [...]