Десислава Неделчева

Десислава Неделчева Димитрова е родена на 9 април 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1997 г. Има многобройни публикации в „Литературен вестник“, „Култура“, „Литературен форум“ и др. Автор е на стихосбирките „Прози в края на века“ (1998; 2000) и „Източно време“ (2012).

Цар Велизар и подводната тишина

Пет години, откакто поетът Велизар Николов напусна нашия прекрасно осветен и прозрачен затвор, света на тихата скука. През 2018 г. издателство „Ерго“ издаде непубликувани приживе стихотворения на поета под редакцията на неговия вероятно най-голям застъпник Иван Цанев. Навремето Велизар Николов заедно със своя съученик Виктор Пасков са съставяли кръстословици, вместо да скучаят в час. Местили са се в различни училища не защото хулиганствали, а заради скучното преподаване. Така Велизар е подходил и към поезията... [...]

По света наблизо

Първата книга на Биньо Иванов, която прочетох през 90-те, беше „Стихотворения“ от 1989 г. Тогава не можех да я имам, затова преписах 27 стихотворения в една тетрадка. Нямаше как да остана без тях. Любопитна бях да сравня избора си с този на Яна Букова, но си дадох сметка, че тогава още не са били създадени „Си искам живота“, „Часът на участта“ и още някои. В послеслова на „Зрящият е хляб“ съставителката пише, че стиховете на Биньо Иванов са „важен и винаги актуален урок“, разкриваща се пред всеки читател реалност... [...]

Никъде етос

Новата книга на Антоанета Алипиева събира в дванадесет части личността и творчеството на Богомил Райнов. Започва със семейството – бащата, майката, съпругите, после кое формира писателя, кабинетът на баща му или улицата и защо идеологическата машина Райнов работи безотказно. Втората половина анализира романа, поезията, изобразителното изкуство, масовата културата. Основна част от книгата се занимава със социалното битие в средата на Вълко Червенков, Крум Кюлявков, Людмила Живкова, Любомир Левчев и Ванга. [...]

Подвижницата Малина

„Книга за Малина“ събира много гласове на приятели, критици, творци, които пишат като пред Малина. А писането пред Малина вече е писане пред едни отворени небеса. Все едно че тази Книга е лексиконът на Малина, но вместо тя да го дава на приятели, както едно време давахме своите на онези, чието мнение и внимание търсехме, за да научим за себе си, да се сближим и да заобичаме, ръката на поета Иван Цанев подава този лексикон. Малина вече я няма и той събира миналото и бъдещето на своята жена спътница. [...]