Книгата с избрани творби на писателя Людмил Станев включва произведения от „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „По-малко“, „Приятели мои“, „Рязко“... Писателският стил на автора е разпознаваем с абсурдизма и езиковата игра, базирани на екзистенциалното преживяване. На интелигентния читател му е крайно забавно, защото умно и хумористично е влязла в играта цялата култура на цивилизацията, а на критика му е леко тягостно, защото може да концептуализира всяко ъгълче на тази проза... [...]
Имаме в ръцете си най-после цялата поезия на Яна Язова, трите ѝ стихосбирки, издадени приживе, непубликуваното в книга от литературния печат на 30-те и началото на 40-те и подготвената от нея книга „Язове. Избрани стихотворения“, която не е можела да излезе след 1944 г. заради комунистическите репресии и съдържа стари и нови творби, някои писани в края на живота ѝ. Знаела е, че няма да бъде издадена, и въпреки това я е подготвила. И така, какво има в поезията на Яна Язова? [...]
В документалния филм „Милан Кундера: от шегата до незначителността“ се разказва за текста на Кундера „Шапката на Клементис“. Годината е 1948 и се държи реч. Там има комунисти от правителството на Готвалд и започва да вали сняг. Клементис слага шапката си на главата на Готвалд. После идва превратът. Снимките са ретуширани, Клементис е изтрит, но шапката му остава на главата на Готвалд. Кундера пише, че нещо подобно правим в личния си живот, изтриваме онова, което не отговаря днес на нашата истина. [...]
Дълго, протяжно четиво, романът на Павла Хоракова „Теория на чудатостите“ се оказа интелигентско скривалище. Пише за всичко, сякаш за нищо. И кой знае какво не се случва, но това не е важно, защото езикът му е сигурно място. Младата Ада работи в нещо като Институт за интердисциплинарни изследвания и конкретно изследва взаимността на човешките симпатии. Тя не се страхува да бъде себе си, и то така, че никой от нас, докато чете, също не се страхува да бъде себе си. Знаем всичко за семейството ѝ, различните травми... [...]
