„Книга за Малина“ събира много гласове на приятели, критици, творци, които пишат като пред Малина. А писането пред Малина вече е писане пред едни отворени небеса. Все едно че тази Книга е лексиконът на Малина, но вместо тя да го дава на приятели, както едно време давахме своите на онези, чието мнение и внимание търсехме, за да научим за себе си, да се сближим и да заобичаме, ръката на поета Иван Цанев подава този лексикон. Малина вече я няма и той събира миналото и бъдещето на своята жена спътница. [...]
Има неща от културата, които са станали част от нас, без някога да сме осъзнали отделните факти в нея. Особено онези от детството и ученичеството. След като прочетох книгата с мемоари на режисьора Станчо Станчев, осъзнах, че неговите спектакли са били част от моя първоначален зрителски опит в театъра. Възкръсна невероятният спектакъл „Полет над кукувиче гнездо“, гледан някъде в ученичеството през 80-те, а пo-късно и „Последната лента“ с Михаил Мутафов в ролята на Крап. [...]
Ако не беше крайният срок, нямаше да искам да завърша този текст, защото да бъда „наметната със сакото“ на Цочо Бояджиев, щеше да е голяма печалба, особено през октомври. Не исках да излизам от неговия словесен заслон, от десетината книги с поезия, от Отгласите, от преводите… Първата ми (много подчертана) книга от Цочо Бояджиев беше „Античната философия като феномен на културата“ от 1990 г., когато в първи курс българска филология започна да ни преподава философия. [...]
Открих истински поезията на Стоянка Грудова чак когато почина през 2018 г. и нейни приятели публикуваха стихотворения във Фейсбук. Бях я чела като ученичка и изрових от библиотеката си книгата ѝ „Свят“, издадена от варненското издателство „Г. Бакалов“ през 1981 г. След полудебютa в сборника „Петима млади поети“ през 1978 г. и „Съзнание“ от 1986 г. минават четиринадесет години мълчание до трите детски книжки, които са част, а не встрани от смисловия корпус на поезията ѝ. За проговаряне се смята „Аз рибата“ през 2012 г. [...]
