Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.


Провокацията Малгожата Шумовска

„Следващият ми филм ще е английска черна комедия за Достоевски“, споделя полската режисьорка, която гостува на София Филм Фест и получи отличието на Международната федерация на филмовата критика ФИПРЕССИ Платиниум. Вече на 50, Шумовска представи най-новия си филм „Жената от…“ (за мъж, подложил се на операция за смяна на пола). От дебюта си през 1997 г. до днес тя има двайсет филма, две награди Сребърна мечка („Тяло“, 2015; „Лице“, 2018), номинация за Златен лъв („Жената от…“, 2023) и още десетки киноотличия. [...]

90 години Крикор Азарян

През последните години винаги свързвам месец март с проф. Крикор Азарян. За него интуитивно си спомням не в зимния декември, когато си тръгна от този свят, а винаги през пролетта, когато идва, за да сътвори своята удивителна театрална вселена. Ако беше жив, на 15 март 2024 г. той щеше да навърши 90 години и със сигурност щяхме да искаме да чуем думите му за хората, за изкуството, за вълненията… Откакто го няма – почти 15 години вече – не спирам да провокирам в интервюта негови студенти и колеги да си спомнят за Коко. [...]

Цветана и най-важните неща

„Най-важното, което трябва да следва в работата си един артист, е да включва душата си. Тоест това, което има като герой или героиня и което трябва да пресъздаде чрез своето присъствие на сцената. Всичко, което се случва с героинята ми, трябва да премине през мен по време на представлението. Понякога е много изтезаващо, защото не се получава веднага, душата не е склонна да се разхищава… Обаче е задължително и който успява да го постига, неизбежно е добър артист. Изглежда, че сама се похвалих, но…“ [...]

Окриляващият Радичков. Разговор с Петринел Гочев

За всички нас Радичков беше кумир, затова един ден реших да го чакам пред дома му на ул. „Оборище“ толкова дълго, колкото е необходимо, за да го заговоря. Дочаках го, представих му се, приседнахме един до друг пред кооперацията, където имаше градинка, поговорихме си за „Хора и свраки“, разказах накратко какво възнамерявам да правя и той – много добронамерен, без да ме притиска – каза: „О, мойто момче, то от това не става театър!“. Отвърнах, че няма да се откажа, че ще се боря, за да видя какво мога да направя… [...]