Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.
Култура / Виолета Цветкова
Още един полет. Разговор с Ян Енглерт
Намирам обучението за най-висш смисъл във всичко, което правя. Ако си мисля, че нещо ще остане след мен, то знам, че ще остане точно това, което безкористно се предава като щафета през поколенията. Това, което получих от моите учители или си взех назаем и го предавам нататък. Разбира се, че поколенията се променят, променя се и погледът им към света, но от друга страна – не само хуманна, а и педагогическа – съм сигурен в едно: ако отнемем устройствата от младите хора, то човешките чувства са си все същите. [...]
Радостите на Анета Сотирова
Все по-рядко някой открито казва: „Щастлив съм!“. Мнозина не смеят да признават радостите си, за да не предизвикат съдбата. Анета Сотирова не е сред тях. Усмивката не слиза от лицето ѝ дори когато битът не ѝ поднася добрини. Животът ѝ е като виенско колело, лети нагоре с роли в театъра и в киното, но търпи и удари на съдбата. И тях понася с усмивка. Днес по-скоро е зрител, от десет години не е стъпвала на сцена, но пък прави изкуство в градината или с кулинарните си умения. От нищо нещо, шегува се тя... [...]
МАВРОдавно
В театъра мога да разкажа историята така, както си я представям – текстът е същият, но изваждането на темите е според усещането ми, аз съм господарят. Свободата да правиш нещата според това, което мислиш, и да се оказва, че то е верният път, ме накара да се занимавам с актьорство, а и с режисура в по-късен момент. Всъщност навремето, когато влизах от пиеса в пиеса, неведнъж трябваше да мъкна представление по три часа. И когато си главният герой, който мъкне спектакъла, ти не играеш роличката си, а мислиш за цялото. [...]
Ивайло Христов: обичаният
„Неслучайно правя тези спектакли и филми, защото не вярвам някое същество на този свят да съществува без любов, без емпатия. Ако има такива, то е някаква диагноза. Човек е създаден да общува с друг човек, да вижда очите на друг човек, да разменят мисли, чувства. За мен без любов няма как да живееш, затова и в „Деветдесет“, и в „Любоф“ разказвам за оная, несъстоялата се любов. Защото, наблюдавайки случващото се и у нас, и по света, мисля, че именно липсата на любов води до войни и до смърт.“ [...]