Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.
Култура / Виолета Цветкова
Ивайло Христов: обичаният
„Неслучайно правя тези спектакли и филми, защото не вярвам някое същество на този свят да съществува без любов, без емпатия. Ако има такива, то е някаква диагноза. Човек е създаден да общува с друг човек, да вижда очите на друг човек, да разменят мисли, чувства. За мен без любов няма как да живееш, затова и в „Деветдесет“, и в „Любоф“ разказвам за оная, несъстоялата се любов. Защото, наблюдавайки случващото се и у нас, и по света, мисля, че именно липсата на любов води до войни и до смърт.“ [...]
Агнешка Холанд – За фактите и фантазията
„Тогава киното беше най-иновативното изкуство. Струваше ми се, че винаги ще е така и че просто ще се кача на влака, който кара киното към прекрасно бъдеще. А 60 години по-късно виждам, че съвсем не е така. Преминаваме през дълбока криза в изкуството въобще. Подчиняваме се на това, което се изисква от нас заради пари, зрители, обстоятелства, но кризата не е предизвикана само от външни фактори. Имам чувството, че кинодейците в Европа са се превърнали в лениви котки, които удобно се греят пред камината...“ [...]
Киното, войната и детето. Разговор с Алиса Коваленко
Да си режисьор и да правиш кино е някаква постоянна мултизадача, все си в напрежение, длъжен си да контролираш всичко. А на фронта си малка мравка в цялостната картина на събитията и разбираш, че просто имаш конкретна задача и единственото, което можеш, е да я изпълняваш. В известна степен това изчиства възприятията ти, приемаш реалността. В началото за мен беше точно така – приемах действителността, усещах я, преживявах я, а не се криех зад камерата. Беше чисто взаимодействие с тази брутална реалност. [...]
Деян Енев и лекотата на писането
„Споменът на практика съществува като концентрат на емоции, който, когато се върне, когато си го възстановиш и припомниш, започва да се отваря и да носи останалите подробности за лица, миризми, цветове. Но той съществува първо като някакъв конденз на онова, което се е случило. Горе-долу същото е и с нещата, които забелязваш и си ги предвиждаш да разработиш като разказ – те остават някъде в теб загатнати и когато се върнеш отново към тях, започват лека-полека да се разтварят и да ти носят нови и нови неща.“ [...]