Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.


Създавано с любов. Разговор с Радослав Спасов

Идеята за „Откраднати очи“ се роди, когато през пролетта на 1989 г., времето на т.нар. Голяма екскурзия към Турция, видях как на площада в Каварна две момичета сърцераздирателно се разделяха със своя приятелка. Чу се нареждане всички да се качват в автобусите, децата се целуваха, едното от момичетата се качи, а другите с плач тръгнаха след него. Изведнъж от автобусите заслизаха хора, почнаха да се прегръщат с изпращачите, имаше много страдание, сълзи… Тази картина не може да се забрави. [...]

Радослав Спасов: Киното днес, киното вчера

Досега нито един български управник на високо ниво не произнася думите „българско кино“. Никой! Навремето в частни разговори по повод продажбата на Киноцентъра сме чували: „Американците не ни разрешават“; след това изразът стана: „Ти какво искаш, да се караме с американците ли“… Абсолютно съм убеден, че това е проблемът, но никой не го поставя открито, никой не попита премиера дали имаме подписан такъв договор. Румънците успяха да си съхранят фондовото финансиране с приходи от пазара, а резултатът е виден. [...]

Киното & законът. Разговор с Любомир Халачев

Не искам да си представям какъв ужас ще бъде за всички нас, които произвеждаме кино, да трябва да се занимаваме и с проблемите на закона. От 50 години съм в този бизнес, познавам и едната, и другата система на работа – никога не сме се разправяли за закони и за пари. Навремето се карахме за идеи, за филми, за награди, за зрители, но не и за устройството на закона. А сега ни вкараха в отвратителната ситуация „вие се карайте там помежду си, пък каквото решите“. [...]

Последният мохикан от забраненото кино

Годината е 1956. Едно българско село предстои да се превърне в дъно на язовир, след като през предишните 12 лета новата комунистическа власт там е преобръщала човешки съдби; археолози разкопават пръстта и спасяват отломки от стари хилядолетия, а трима наблюдаващи ги старци питат: „Това от турско ли е?“ Чуват най-неочаквания от тях отговор: „Когато е строено това, не е имало нито България, нито Турция. И Господ не е имало, нито Иисус, нито баща му не са били родени“. [...]