Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.
Култура / Виолета Цветкова
За куража на писателя. Разговор с Теодора Димова
Интелектуалният елит бива подновен с друг вид елит – съвсем целесъобразен, на когото обаче мястото му не е било там. И макар че 45 години по-късно отпада задължителното изповядване на комунистическата идеология, комунизмът се настани като манталитет. Самата аз се чудех, ако има задкулисие, което ни управлява, защо му е необходимо с такава методичност да оглупява и опростачва населението, какво печели? Какво ще спечелим, като станем толкова прости?! Сега вече си давам сметка защо... [...]
Властта е природен феномен. Разговор с Владимир Зарев
Исках да си отговоря на три въпроса. Първо, по каква причина сказанието за Иисус Христос има тази невероятна трайност, не спира да вълнува човешкото въображение, а в някакъв смисъл и морала на хората. Според мен отговорът е в това, че Иисус Христос предпочита страданието пред чудото, защото знае своето предназначение. Вторият изключително важен въпрос е защо Бог Йехова изпраща на Земята и Бог, и човек. Не ангел, нито само Бог или само човек, а решава да постигне това сложно, трудно за промисляне двуединство. [...]
Данис Танович и кръгът на живота
„Всеки живот мисли за себе си като за кръг, който е специален.“ С тази мисъл започва най-новият филм на Данис Танович, който за трети път бе гост на София Филм Фест (13–31 март 2025). В „След края на лятото“ (2024) с характерната си фина чувствителност и тъжна ирония Танович разказва наглед банална любовна история, зад която обаче се крият и фамилни рани, и типични балкански страсти. Подобно на главната героиня Мая, пристигнала в търсене на предците си, зрителят се движи унесен по тесните улички на хърватско градче... [...]
Йосиф Сърчаджиев: срещу течението
Ех, театърът! Обичам го! И той ме обича. Не ме интересува дали има награда за нашата любов. В киното моето представяне на екрана се поддържа от много хора и огромна техника. Там не съм сам. А на сцената, в театъра, аз съм си господарят. Ала и с идеите, и с таланта на режисьора. Но той след премиерата си отива. И тогава… тогава съм аз... О, тъга ми навяват не ролите, а времето, което, уви, бяга! А ролите ми… в театъра, киното, телевизията, радиото са повече от сто. Не помня всички. Някои умираха доста бързо. То си бе и борба. [...]