Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.
Култура / Виолета Цветкова
Залог, трима мъже и една жена. Разговор със Светослав Овчаров
Целия си самостоятелен живот от Освобождението насам България преживява под сянката на евентуална руска окупация, която 45 години си беше и реална. Ако можеха, руснаците щяха да го направят още през 1877–1878 г., но великите сили просто не им позволяват. Последвалите действия на Паница реално тласкат страната ни към това да се превърне в придатък на Руската империя. Действията на Стамболов пък биха могли да разярят тази тиранична държава и също да се стигне до окупация – всичко е вървене по ръба. [...]
От паметта и от сърцето. Разговор със Захари Карабашлиев
Културата и образованието са две различни неща. Културата на общуване, която срещнах при хора в други държави, по-конкретно в американското общество, се оказа много различна от тази, която познавах тук. Културата да изслушаш събеседника си и да му кажеш спокойно: „Добре, но не съм съгласен с теб, защото…“. Именно за 17-те години живот в САЩ осъзнах какво е да си учтив. Културата на общуване беше може би големият ми американски шок. От една страна, бе непринудеността на свободния човек, а от друга – културата му на общуване. [...]
Актриса Кураж. Разговор с Албена Павлова
Винаги имам съмнения, независимо колко е голяма ролята. На моменти те даже граничат със страхове, а в случая това бе умножено от първите думи на режисьора, че „Майка Кураж“ е женският „Хамлет“. Но аз не мога да работя с чувство за отговорност – обичам да работя, без да си давам сметка колко е важно това, което ме очаква, да го работя в лекота и свобода. Тогава най-пълноценно разгръщам потенциала си, въображението ми се отключва. Бидейки дисциплиниран човек, не искам изходната ми точка да е чувството за отговорност. [...]
Василена Винченцо – Притиснати от обстоятелствата
Според мен би трябвало да се предвиди програма, която целенасочено да подпомага независимите пространства – не артисти и проекти, а пространства (!) – защото осигуряването на материално-техническата база е доста скъпо начинание. Условията за кандидатстване могат да бъдат определени в зависимост от това колко време функционира това място, какви са постиженията, какъв кредит на доверие му се дава; да се разработят механизми за дебютиращите пространства и за насърчаване на повече такива места. [...]