Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.


Апостол Карамитев – любимецът

„Аз не мисля да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен! Не ща да остарявам“… Това казва едно от най-светлите лица на българското кино и театър. Ако беше жив, днес Апостол Карамитев щеше да бъде столетник. Но получава ориста, за която мечтае; сякаш предчувства, че ще дойде време, когато да си актьор у нас – макар красив и интересен – няма да е чак толкова весело. Но кой е Апостол Карамитев? Любимецът от филма „Любимец 13“, разбира се. Любимецът на зрителите в театъра и киното от 50–70-те години на ХХ в. [...]

Болката и изкуството. Разговор с Иван Вирипаев

Знаете ли, не ми се иска да говоря за Путин, защото вече ми омръзна. Вероятно много хора се питат как издържа. На негово място аз сигурно щях да умра, нямаше да мога да живея този живот. Но той го живее. Защо? Според мен е така, защото не изпитва болка. Путин е апатичен, изобщо не познава емпатията. Тоест той вижда убийствата, но не го боли. Ако човек не изпитва болка, той може да ви нападне, защото не разбира, не познава болката. Именно затова тя е важна за мен. И е изключително важна за изкуството. [...]

Сценографията – винаги от нула. Разговор със Светослав Кокалов

Късметът за нас беше, че в Прага се провеждаше Световното изложение по сценография, т.нар. Пражко квадрианале, което започва през 60-те години като световно изложение в Бразилия, но бързо се мести в Чехословакия. Целият сценографски свят се събираше през четири години там. Доцент Николов ни заведе за пръв път през 1979 г., бяхме още в трети курс. Тогава нямаше интернет, но оттам можеше да се донесе много информация. Мъкнехме огромни торби с каталози, бяхме в час с това, което се прави по света. [...]

Светлана Янчева и пътят към Бекет

„Текстът на Бекет не просто е сложен, буквално ненаучим е, с много асоциативни връзки. Даже си мислех, че ако успея да го науча, деветдесет на сто от работата ще е свършена. Това означава да сме проследили подводните реки и абсолютно неразгадаемите скокове на мисълта на Уини. Добре, научих го. Оказа се, че изобщо не е достатъчно и започна най-трудното – да извървиш този път със сърце, ум, тяло. Докато репетирахме, Грети непрекъснато ми се караше: „Стига вече с тоя текст! Знаеш си го, давай!“. Не беше лесно.“ [...]