Култура / Деян Статулов

Деян Статулов

Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история, автор на книгата „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското кино (1948–1989)“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Филмов коментатор на предаването „Преди обед“ по bTV. Носител на наградата за оперативна критика Васил Гендов на СБФД за 2022 г.

 

82 публикации

Като брошка на ревера

30.12
2025

Миналия месец папа Лъв XIV заяви пред група филмови творци по време на аудиенция във Ватикана, че кината преживяват тревожен упадък, като много от тях затварят, и призова институциите да не се отказват, а да си сътрудничат в утвърждаването на социалната и културна стойност на тази дейност. Подобна загриженост, макар и фокусирана върху определен сегмент от културата, не съм видял в България. През годините не съм забелязал политици и духовни водачи да коментират решенията на властта по отношение на културата. [...]

Прочети повече...

Орлин Руевски: Извън комфорта

29.12
2025

Първият успешен филм бе „Влакове“ на Павел Веснаков. Преди това обаче снимах документалния „Куба е музика“ на Илиян Джевелеков, заедно с Крум Родригес. Бях асистент на филмите на Андрей Паунов. Заедно с Борис Мисирков снимахме „Проблемът с комарите и други истории“, което беше дълъг процес, трябваше да бъдем на смени. В пет сутринта отиваме на лов с героите на филма, после те се напиват и по-късно пак ги снимаме. Бяха 15–16-часови дни, при това на 16 мм лента – пък който оцелее. После работих и върху монтажа на филма. [...]

Прочети повече...

От любов към киното. Разговор с Герасим Георгиев-Геро

24.11
2025

Първият филм, в който имах сериозна роля, беше „Посоки“ на Стефан Командарев и веднага след това беше „Възвишение“ на Виктор Божинов. Бил съм на 40+ и когато ме питат защо толкова късно започнах да се снимам в киното, споделям на шега, че съм взел пример от Луи дьо Финес, който започва филмовата си кариера на 44. Винаги съм знаел, че рано или късно ще се срещна с киното, при мен беше малко по-късно. Мисля, че стана по-добре, защото натрупах повече опит, за да мога да съм адекватен пред камерата. [...]

Прочети повече...

За монтажа без сантимент. Разговор с Виктория Радославова

22.10
2025

Монтажът и музиката са много силни изразни средства. Самото срязване на кадъра е силен акцент. Независимо какъв е филмът, нашият мозък възприема това, сетивата ни го усещат. И ако по едно и също време използваш монтажа и музиката, слагаш и двата коза на масата и така не взимаш максимума. Не че понякога не е хубаво да съвпаднат и да решиш, че играеш „всичко коз“, но не го търся непременно. Даже през последните години експериментирам, така че музиката да е тотално несинхронизирана, да няма ритъм. [...]

Прочети повече...