Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е работил като филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV. От 2022 г. преподава история на българското и световното кино в Театрален колеж „Любен Гройс“ в София. Автор на книгите „(Не)възможната свобода“ (2022), „(Пре)поръчани филми“ (2023) и „Между два кадъра“ (2024). Отличен е за оперативна критика (2022) и за книга (2024) с наградата „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови дейци. Носител на Наградата на София за 2024 г. в категорията „За критика и журналистика в областта на културата“. Води рубриката „Кино и преход“ в предаването Култура.бг по БНТ. Член е на Европейската филмова академия и на Съюза на българските филмови дейци.
Култура / Деян Статулов
Пропагандни рефлексии
Тоталитарната пропаганда поради своята природа е напълно способна да замени реалния живот на хората. Тя залага на определени и ярки житейски събития, натоварени със символично значение, които да ѝ служат за постигане на набелязаните цели. Пропагандата е умишлено инфилтриране в обществото на идеи, които създават в масовото съзнание фалшива картина на света. Колкото повече кризата в обществото, недоверието и съмнението във властта се увеличават, толкова повече пропагандната машина засилва своята показност. [...]
Воев и раждането на бунта. Разговор с Биляна Кирилова
Моята творческа необходимост да направя този филм е любовта и признателността ми към Димитър Воев – за всичко, което ми е дал с неговите думи и музика. Исках да направя нещо красиво и искрено за него, като израз на чувствата ми, а съдбата предопредели моето изразно средство да е киното… и така се стигна до филма. Преди да се захвана, съпреживявах творчеството му лично или с малка група приятели. Не знаех нищо за него, но имах чувството, че го познавам и даже че сме близки и си приличаме, само чрез неговите думи и музика. [...]
Прошката и духът на истината. Разговор с режисьора Орлин Милчев
Стигането до пълнометражен филм е маратон, не спринт. За мен основното беше да продължа да снимам и да се задълбочавам в професията и езика на киното. Мисля, че има какво да се научи от всеки формат. Тук също има капан – да не загубиш фокуса и началната цел – в крайна сметка да правиш кино, най-сложния и задълбочен формат във аудиовизуалните изкуства. Другото основно нещо е да имаш какво да кажеш все пак. Този сценарий, идея или проект, за който си готов да отделиш следващите 2–3–5 или повече години от живота си. [...]
Дигитално бъдеще и памет. Разговор с Иван Крачанов
Колекцията „Киноплакати“ съдържа около 2000 екземпляра на хартия, които могат да бъдат разгледани в Дигиталната библиотека. Колекцията обхваща периода от началото на 50-те до края на 80-те години на XX в. Плакатите на български филми са около 900, представени са всички значими творби от периода. Чуждестранните филми са предимно от Източния блок, но има също продукции и копродукции от Франция, Италия, САЩ, Япония и др. – подбор, правен във времето на държавен монопол върху филмопроизводството. [...]