Деян Статулов

Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е работил като филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV. От 2022 г. преподава история на българското и световното кино в Театрален колеж „Любен Гройс“ в София. Автор на книгите „(Не)възможната свобода“ (2022), „(Пре)поръчани филми“ (2023) и „Между два кадъра“ (2024). Отличен е за оперативна критика (2022) и за книга (2024) с наградата „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови дейци. Носител на Наградата на София за 2024 г. в категорията „За критика и журналистика в областта на културата“. Води рубриката „Кино и преход“ в предаването Култура.бг по БНТ. Член е на Европейската филмова академия и на Съюза на българските филмови дейци.


От другата страна на българското кино. Разговор с Петър Тодоров

Винаги съм се чудел защо авторите не идват да се срещат с публиката на филмите си. Едно от малкото положителните неща за индустрията след пандемията е, че автори, продуценти, разпространители и киносалони разбраха, че достигането до публиката е свързано с много допълнителни усилия – специални събития с екипите на филмите, много повече таргетирана реклама. Българското кино не е по-различно от всяко друго национално кино в европейска държава. Хората го търсят и го гледат, ако то им бъде правилно предложено. [...]

Пропаганда и страх. Разговор със Светослав Овчаров

Историята, уви, се пише от победителите. След влизането на Червената армия в България тя пише историята ни. Ние в продължение на много десетилетия я преписваме. Доколкото „победителят“ е полуграмотен, то и онова, което ни се предлага като „историческа канава“ за препис, е пълно с „правописни грешки“ и откровено отсъствие на съгласуване по род и число. Това не е история, а пропаганда. Пропагандата, съчетана със страх, е родила историческите клишета, които възпитават поколения българи. [...]

Изкушението на биографичния филм

Големият чилийски документалист Патрисио Гусман казва, че „страна без документални филми е като семейство без семеен фотоалбум“. Ако разгледате програмата или каталога на някой документален фестивал от последните години като тазгодишното издание на „Златен ритон“ („Гладиатор“, „Малката маркиза“, „Гео Милев в лабиринта на времето“, „Авантюристът“ и др.), дори с бегъл поглед прави впечатление силното присъствие на биографични филми, посветени на конкретни личности. [...]

С изострени сетива. Разговор с Христо Петков

Каквото и да прави един актьор, колкото и добър да е в превъплъщаването си в различни образи и роли, не може тотално да избяга от себе си. Няма значение какво играе и колко далечни един от друг са образите, винаги нещо от самия него присъства в интерпретацията. Колкото и да се стремиш да си някой друг, има нещо подсъзнателно, което те свързва с персонажа, който пресъздаваш. Не мисля, че то отнема от силата на образа. Напротив, прави го твой, защото го разграничава от начина, по който друг актьор би подходил към ролята. [...]