Деян Статулов

Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история, автор на книгата „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското кино (1948–1989)“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Филмов коментатор на предаването „Преди обед“ по bTV. Носител на наградата за оперативна критика Васил Гендов на СБФД за 2022 г.

 


Извън общия поток

Една от водещите съвременни концепции в развитието на културата в Европа е насочена към публиката. Възможностите в киното са различни, като една от тях е диференцираният филмов показ. Неговият смисъл е да отдели конкретен филм или явление (панорама, ретроспектива) извън общия кинопоток. Филмът и неговите автори да бъдат представени извън контекста на масовия и комерсиален репертоар. Този подход дава възможност за създаване и възпитаване на определен тип публика с ясно подчертани интереси към киното... [...]

По живия плет на спомените. Разговор с Камен Калев

Излизайки от филма „С лице надолу“, спонтанно пожелах да се върна към нещо по-занаятчийско – да го преживея по-лично, да го направя с ръцете си, да го издялам. Съвсем спонтанно се появи случката от третата част на „Февруари“. Една история за дядо ми, който е искал да се събере със своята сестра и да се грижат един за друг, останали сами в края на живота си. Исках да я разкажа в късометражен филм, но след това ненадейно се появи и втората история, също за етап от живота на дядо ми. [...]

Цензура и филмова коректност

В историята на киното цензурирането на филмите и техните автори се осъществява през призмата на два императива – обществения (морален) и политическия (идеологически). Първият има благородната цел да запази общоприетите добри нрави в обществото, както и да съхрани психичното здраве на подрастващите. Вторият императив е свързан предимно с начина на упражняване на властта. Целта е да се утвърди или съхрани властта, като контролът над киното се използва за идеологическа пропаганда, разправа с опозицията... [...]

Проклятието на съвремието. Разговор с Павел Веснаков

Маргиналните герои се вписват по-лесно в идеята да преминат катарзис и затова са ми много по-интересни. Също така смятам, че има нещо красиво в хората, които носят меланхоличен ореол около себе си. Не мога да се сетя за нищо по-интересно от това да видя меланхолията в погледа на някое човешко същество. Аз обаче не възприемам героите от филмите си като маргинали. По-скоро бих казал, че са хора, които не се вписват в света, в който са принудени да живеят, и се опитват да се разбунтуват. [...]