Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история. Филмов коментатор в предаването „Като на кино“ по bTV. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН.
Тази година фестивалът „Златна роза“ отбелязва своето 40-о издание. В българския фолклор и в съвременното ни битие това число носи особена сакрална сила и семантика, към която се отнасяме предпазливо и с нескрито суеверие. Затова и аз предпазливо се опитвам да пристъпя към Фестивала. Още повече, че той започна като странен ребус. Гостите му дълго време и мисля, че до неговия край, не успяха да разгадаят голяма част от образите, вплетени в новата визия на изданието (дело на Радослава Боор). [...]
Фестивалът на българския филм е създаден през 1961 г. като резултат от желанието на държавата и Партията да покажат успехите на народната власт на културния фронт. Затова и в началото се представят игрални, документални, научнопопулярни и анимационни филми. Журито определя награди за най-добър филм на съвременна тематика, най-добър сценарий, режисура, операторска работа, най-добро изпълнение на женска и мъжка роля и др. Основният девиз е „Родното киноизкуство за мир и социализъм“. [...]
Винаги съм се чудел защо авторите не идват да се срещат с публиката на филмите си. Едно от малкото положителните неща за индустрията след пандемията е, че автори, продуценти, разпространители и киносалони разбраха, че достигането до публиката е свързано с много допълнителни усилия – специални събития с екипите на филмите, много повече таргетирана реклама. Българското кино не е по-различно от всяко друго национално кино в европейска държава. Хората го търсят и го гледат, ако то им бъде правилно предложено. [...]
Историята, уви, се пише от победителите. След влизането на Червената армия в България тя пише историята ни. Ние в продължение на много десетилетия я преписваме. Доколкото „победителят“ е полуграмотен, то и онова, което ни се предлага като „историческа канава“ за препис, е пълно с „правописни грешки“ и откровено отсъствие на съгласуване по род и число. Това не е история, а пропаганда. Пропагандата, съчетана със страх, е родила историческите клишета, които възпитават поколения българи. [...]
