Култура / Деян Статулов

Деян Статулов

Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е работил като филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV. От 2022 г. преподава история на българското и световното кино в Театрален колеж „Любен Гройс“ в София. Автор на книгите „(Не)възможната свобода“ (2022), „(Пре)поръчани филми“ (2023) и „Между два кадъра“ (2024). Отличен е за оперативна критика (2022) и за книга (2024) с наградата „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови дейци. Носител на Наградата на София за 2024 г. в категорията „За критика и журналистика в областта на културата“. Води рубриката „Кино и преход“ в предаването Култура.бг по БНТ. Член е на Европейската филмова академия и на Съюза на българските филмови дейци.

87 публикации

Музика, която не се натрапва. Разговор с Христо Намлиев

26.01
2026

По-широката публика не свързва филмите с конкретен композитор, както свързва Джон Уилямс с „Междузвездни войни“ например. Веднага бих посочил имената на Божидар Петков, Кирил Дончев, Кирил Цибулка, Борис Карадимчев и Петър Ступел. Но не мисля, че сме имали филми, в които музиката да е толкова структуроопределящ елемент. Може би в „Мера според мера“ вокалните изпявания на Божидар Петков са част от структурата на филма. Но те пък са толкова фини, че не са натрапчиво забележими. [...]

Прочети повече...

Като брошка на ревера

30.12
2025

Миналия месец папа Лъв XIV заяви пред група филмови творци по време на аудиенция във Ватикана, че кината преживяват тревожен упадък, като много от тях затварят, и призова институциите да не се отказват, а да си сътрудничат в утвърждаването на социалната и културна стойност на тази дейност. Подобна загриженост, макар и фокусирана върху определен сегмент от културата, не съм видял в България. През годините не съм забелязал политици и духовни водачи да коментират решенията на властта по отношение на културата. [...]

Прочети повече...

Орлин Руевски: Извън комфорта

29.12
2025

Първият успешен филм бе „Влакове“ на Павел Веснаков. Преди това обаче снимах документалния „Куба е музика“ на Илиян Джевелеков, заедно с Крум Родригес. Бях асистент на филмите на Андрей Паунов. Заедно с Борис Мисирков снимахме „Проблемът с комарите и други истории“, което беше дълъг процес, трябваше да бъдем на смени. В пет сутринта отиваме на лов с героите на филма, после те се напиват и по-късно пак ги снимаме. Бяха 15–16-часови дни, при това на 16 мм лента – пък който оцелее. После работих и върху монтажа на филма. [...]

Прочети повече...

От любов към киното. Разговор с Герасим Георгиев-Геро

24.11
2025

Първият филм, в който имах сериозна роля, беше „Посоки“ на Стефан Командарев и веднага след това беше „Възвишение“ на Виктор Божинов. Бил съм на 40+ и когато ме питат защо толкова късно започнах да се снимам в киното, споделям на шега, че съм взел пример от Луи дьо Финес, който започва филмовата си кариера на 44. Винаги съм знаел, че рано или късно ще се срещна с киното, при мен беше малко по-късно. Мисля, че стана по-добре, защото натрупах повече опит, за да мога да съм адекватен пред камерата. [...]

Прочети повече...