Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история. Филмов коментатор в предаването „Като на кино“ по bTV. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН.
Големият чилийски документалист Патрисио Гусман казва, че „страна без документални филми е като семейство без семеен фотоалбум“. Ако разгледате програмата или каталога на някой документален фестивал от последните години като тазгодишното издание на „Златен ритон“ („Гладиатор“, „Малката маркиза“, „Гео Милев в лабиринта на времето“, „Авантюристът“ и др.), дори с бегъл поглед прави впечатление силното присъствие на биографични филми, посветени на конкретни личности. [...]
Каквото и да прави един актьор, колкото и добър да е в превъплъщаването си в различни образи и роли, не може тотално да избяга от себе си. Няма значение какво играе и колко далечни един от друг са образите, винаги нещо от самия него присъства в интерпретацията. Колкото и да се стремиш да си някой друг, има нещо подсъзнателно, което те свързва с персонажа, който пресъздаваш. Не мисля, че то отнема от силата на образа. Напротив, прави го твой, защото го разграничава от начина, по който друг актьор би подходил към ролята. [...]
„Независимо какви са заплахите за демокрацията и свободата, независимо колко токсична е атмосферата или колко някои хора тероризират нас и обществата ни – знаете, че имаме проблем с крайната десница – никога няма да приемем това за нещо нормално.“ Думите, с които актьорът Самуел Финци откри Филмовия фестивал в Берлин преди две години, звучат все по-актуално. От самото начало провеждането на „Берлинале“ в разделения на окупационни зони град е трябвало да даде политически знак, да бъде „витрина на свободния свят“. [...]
Всеки от нас непрекъснато утвърждава или отхвърля версии на себе си чрез своя избор. Питаме се: „Какво би било, ако беше иначе?“. Или „Какво ще се случи, след като направих това?“. Чрез документалните си филми винаги съм се стремял да достигна вътрешния свят на героите си, да покажа човека като сложен образ. Работата по първия ми игрален филм ми даде възможност да се впусна в неизследвани пространства, създавайки един цял нов свят чрез събиране на мотиви, впечатления и идеи от собствения ми вътрешен свят. [...]
