Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история. Филмов коментатор в предаването „Като на кино“ по bTV. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН.
Култура / Деян Статулов
Българското кино и политическият дебат
Нашето кино е длъжник на гражданското общество. На фона на ширеща се корупция, зависимости от Държавна сигурност, влияние на Русия, бюрокрация, политически назначения и десетки други язви на прехода българските филмови творци остават безучастни. Дали от липса на интерес, конюнктурни съображения, конформизъм, или от страх от силните на деня и отказ от финансиране, в нашето кино отсъстват ярки творби, които да артикулират проблемите през езика на седмото изкуство и да предизвикат обществен дебат. [...]
Радичков се превръща в Бекет. Разговор с Андрей Паунов
Радичков е изтъкан от образи и видения, които са изключително и само български и същевременно универсално сюрреалистични. При него съвсем органично се смесват социалистически и магически реализъм. Тези светове ни дават възможност да се давим в нашите сънища, надежди и страхове. Харесвам това пространство и се чувствам комфортно в него. „Януари“ е най-чистият му текст. Аз го разглеждам като петактова структура, в която всеки акт се повтаря. В това има красива симетрия. [...]
Пиратска държава
Още през 1979 г. в кино „Одеон“ се правят незаконни прожекции на филми като „Междузвездни войни: Нова надежда“ или „Нощ след тежък ден“. Опашките на „Попа“ в София привличат вниманието на посолствата на САЩ и Великобритания и прожекциите са прекратени. Практиката продължава, но прожекциите стават затворени. По това време чуждестранният дистрибутор на филми е предоставял копие на тогавашното държавно предприятие „Разпространение на филми“ за одобрение и евентуална продажба. [...]
Чарът на късото кино. Разговор с Мартин Негрев
Имах няколко идеи да разкажа за обезлюдените места в България, за хората там и техните перипетии. Може би дългото мислене ме сблъска с една история, която се превърна в гръбнак на филма. След това попаднах на още истории от нашето битие и заедно със сценаристката Ивелина Алексиева обединихме всичко в едно. Вълнуват ме изборите, които правим, и докъде водят те. Понякога ни водят до разкаяние или са плод на безизходна ситуация. Филмът „Магаре“ е до голяма степен филм за избора или за ситуация, в която просто нямаме избор. [...]