Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е работил като филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV. От 2022 г. преподава история на българското и световното кино в Театрален колеж „Любен Гройс“ в София. Автор на книгите „(Не)възможната свобода“ (2022), „(Пре)поръчани филми“ (2023) и „Между два кадъра“ (2024). Отличен е за оперативна критика (2022) и за книга (2024) с наградата „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови дейци. Носител на Наградата на София за 2024 г. в категорията „За критика и журналистика в областта на културата“. Води рубриката „Кино и преход“ в предаването Култура.бг по БНТ. Член е на Европейската филмова академия и на Съюза на българските филмови дейци.
Култура / Деян Статулов
Формули на драматургията. Разговор с Константин Божанов
Трябва да ме провокира това, което правя. Има различен тип режисьори и писатели. Някои колеги влизат в една формула и започват да се копират, докато в даден момент спират да работят. Отнасям се към всичко с любопитство. Новият ми филм тръгна като документален проект, базиран върху документална книга. Това са девет истории в съвременна Индия. Първоначалната ми идея беше да противопоставя на кръст четири различни истории. Едната беше за религиозна проститутка, която противопоставям на историята на една монахиня... [...]
За плътта и душата на сценария. Разговор с Димитър Стоянович
Исках да направя един тих, личен филм. Аз имам проблем с българското кино и той е, че историите ги няма. Куцат – евтини са, не са лични и всички говорят като през ламарина. Толкова е фалшиво и неестествено всичко, което се казва. И тук аз реших да разкажа нещо, което беше много прясно и още много живо, което за мен е голяма тема – смъртта, кой как напуска този свят. Кой как успява да се справи с предизвикателството на края, който е неминуем за всички ни, но той е неминуем до момента, в който не разбереш, че е неминуем. [...]
Тандем отвъд триумфа. Разговор с Кристина Грозева и Петър Вълчанов
При нас работата върху сценария отнема дълго време. Залагаме си идеи, които на по-късен етап разработваме, докато пишем друг текст. В един момент на единия му хрумва нещо или реанимира някоя стара идея. Самото писане е един от най-трудните процеси в нашата съвместна работа. Понякога единият пише, после другият дописва и надгражда, редактира… Мисля, че във всичките ни филми – от етапа на написването на сценария до финалния ни монтаж, някои от най-хубавите ни сцени са отпаднали. [...]
За конфликтите в българското кино
Наскоро се запознах с изследване, основано на официални данни, че в последните почти десет години на големия екран на второ място след филмите от САЩ (1095) се нареждат българските (435). Това е добра новина. Лошата е, че зрителите са десет пъти по-малко от тези на американските (САЩ – 32 204 357/България – 3 058 980, без резултатите на „Гунди – легенда за любовта“). На този фон за един месец на големия екран излязоха седем нови български игрални филма, като в две поредни седмици имаше по две премиери. [...]