Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история. Филмов коментатор в предаването „Като на кино“ по bTV. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН.
Терминът „продуктово позициониране“ се появява за първи път в медиите през 1982 г. след успеха на „Извънземното“ на Стивън Спилбърг. Във филма зрителят вижда бонбоните Reese`s pieces, които след прожекциите отчитат 65% ръст на продажбите. Интересното в случая е, че Стивън Спилбърг най-напред е искал бонбонките да са M&M, но фирмата производител не се съгласява, защото не желае зрителят да свързва нейния продукт с филм, който едва ли ще предизвика сериозен интерес. Голяма грешка, защото филмът се оказва хит. [...]
Както в литературата и музиката, така и в киното жанрът конкретизира и слага историята в рамки, а режисьорът (ако е умел) има възможност да преведе зрителя за ръка през света, който е създал. Често една и съща тема се поставя в различни жанрове, което лично на мен винаги ми е било интересно. Смятам, че артхаусът оставя твърде голямо място за интерпретация на разказа и поставя смисъла му под твърде общ знаменател. Темите са винаги „глобални“ и са подходящи за разговор във философски клубове и интелектуални барове. [...]
Бях около 12-годишен, когато реших, че искам да пиша в стила на Джек Лондон. След това започнах да пиша стихотворения, а по-късно и три романа, които пазя в едно чекмедже. В „Невероятната съдба на Амели Пулен“, ако помните, има сцена, в която Амели записва на една стена изречение от един роман. Ето това е романът, който така и не публикувах. Така че мога да кажа, че в едно чекмедже вкъщи има неиздаден бестселър, защото фраза от него е прочетена от милиони зрители. [...]
Както при други изкуства, така и при седмото съществува проблем с инфраструктурата, липсват пространства за показ (на съдържание) и срещи с публиката. На пръв поглед изглежда нелогично и парадоксално. Би трябвало да има достатъчно салони за прожекции на филми. Не е така, ако става въпрос за български филми или за късометражни игрални, документални или анимационни творби. Повечето български игрални филми не се позиционират добре и задълго в мултиплексите в търговските центрове... [...]
