Култура / Деян Статулов

Деян Статулов

Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история, автор на книгата „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското кино (1948–1989)“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Филмов коментатор на предаването „Преди обед“ по bTV. Носител на наградата за оперативна критика Васил Гендов на СБФД за 2022 г.

 

68 публикации

Прошката и духът на истината. Разговор с режисьора Орлин Милчев

22.05
2023

Стигането до пълнометражен филм е маратон, не спринт. За мен основното беше да продължа да снимам и да се задълбочавам в професията и езика на киното. Мисля, че има какво да се научи от всеки формат. Тук също има капан – да не загубиш фокуса и началната цел – в крайна сметка да правиш кино, най-сложния и задълбочен формат във аудиовизуалните изкуства. Другото основно нещо е да имаш какво да кажеш все пак. Този сценарий, идея или проект, за който си готов да отделиш следващите 2–3–5 или повече години от живота си. [...]

Прочети повече...

Дигитално бъдеще и памет. Разговор с Иван Крачанов

23.04
2023

Колекцията „Киноплакати“ съдържа около 2000 екземпляра на хартия, които могат да бъдат разгледани в Дигиталната библиотека. Колекцията обхваща периода от началото на 50-те до края на 80-те години на XX в. Плакатите на български филми са около 900, представени са всички значими творби от периода. Чуждестранните филми са предимно от Източния блок, но има също продукции и копродукции от Франция, Италия, САЩ, Япония и др. – подбор, правен във времето на държавен монопол върху филмопроизводството. [...]

Прочети повече...

Самуел Финци – И Бекет не може да разгадае Радичков

29.03
2023

Актьорството е много интимна работа, няма рецепти кое как се върши. Всеки намира своя собствен механизъм. Мога да кажа за себе си, че избягвам да се занимавам с чувства на сцената и пред камерата. Това, което виждам като цяло, е намерението да се покаже някакво чувство, „аз трябва да го чувствам, значи героят ми съществува“ – това не е вярно. Хората действат според ситуацията, реагират на конкретни действия и предмети. И аз много внимавам какво се случва в момента, ако това породи някакво чувство, то е добре дошло. [...]

Прочети повече...

Кино, история и пропаганда

27.02
2023

Киното в България след 1944 г. заема важно място в културната политика на държавата, особено като средство за пропаганда на комунистическата идеология сред широките маси. В началото творците предпочитат да работят в документалното кино и прегледите, към които властта има предпочитания, защото много ясно и в кратка форма успяват да обслужат пропагандните ѝ цели. Заглавията им ясно подсказват тяхното съдържание и идеологически наратив: „1 май – ден на труда“, „9 септември – празник на победата“... [...]

Прочети повече...