Деян Статулов

Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е работил като филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV. От 2022 г. преподава история на българското и световното кино в Театрален колеж „Любен Гройс“ в София. Автор на книгите „(Не)възможната свобода“ (2022), „(Пре)поръчани филми“ (2023) и „Между два кадъра“ (2024). Отличен е за оперативна критика (2022) и за книга (2024) с наградата „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови дейци. Носител на Наградата на София за 2024 г. в категорията „За критика и журналистика в областта на културата“. Води рубриката „Кино и преход“ в предаването Култура.бг по БНТ. Член е на Европейската филмова академия и на Съюза на българските филмови дейци.


Розите на Прехода

Тази година Фестивалът на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна започна със скандал, но това не се отрази на традиционно ниския интерес към събитието както от страна на публиката, така и на професионалната общност. Ще припомня, че българо-испанската филмова продукция „Любен“ беше изключена от конкурсната програма въпреки одобрението на селекционната комисия. Причините бяха, че НФЦ и Министерството на културата са сезирани от депутат от проруската партия „Възраждане“... [...]

Извън клопката на киното. Разговор с Надежда Косева

Честно казано, се уморих от модерното разделение на филмите на „мъжки“ и „женски“. Нека да са човешки! Да, филмите „Ирина“ и „Клопка“ са много различни и това е напълно съзнателно. Искаше ми се да пробвам нещо ново, различно. Вярвам, че непознатите пътеки държат сетивата ни будни, живи. Изваждат ни от ленивостта на познатото, на провереното, на „сигурното“. Ако в „Ирина“ зрителят разкрива света през погледа и чувствителността на главната героиня, то в „Клопка“ той съзерцава взаимоотношенията човек-звяр. [...]

С Мариус мога да работя до живот. Разговор с Ани Пападопулу

Мариус (Куркински) ме е белязал и изградил в огромна степен като актриса. Дипломното ми представление беше под режисурата на Мариус. С Мариус сме ра­ботили върху две от най-дълго играните театрални представления в моя живот. Едното 19 години, а друго­то 15 – „Рибарят и неговата душа“ и „С любовта шега не бива“. Преди време Мариус ми се обади с предложение да играя жена му в „Засукан свят“. За мен няма по-голяма чест. От всички актриси, с кои­то е работил, да се спре точно на мен да му играя съпру­га. [...]

Без компромиси. Разговор с Пенко Господинов

Започвам отначало с всяка роля. С известна неувереност дали ще справя. Може би е някаква личностна нагласа, но всичко това ме мобилизира, за да докажа по някакъв начин, че мога да се справя. Разбира се, опитът е важен, но предизвикателствата в актьорската професия са толкова големи, че не можеш да подходиш лекомислено. Ясно е, че има професии, които можеш да овладееш през първите пет години и след това само да ги прилагаш. Докато при нас се изисква непрекъснато да си нащрек и да се самопредизвикваш. [...]