Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история. Филмов коментатор в предаването „Като на кино“ по bTV. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН.
Филмът е много интимен и имахме трудности именно с тези моменти от заснемането. Затова трябваше да стъпваме много внимателно. Цялата история тръгна от Биляна Казакова, от дългата притихналост и невъзможност да изразиш през какво си минал като майка. Всяка жена, която е родила, минава през много дълбок емоционален процес. Някои го наричат постродилна депресия. Дори не разбираш, че си в депресия, защото си вързана за детето, животът сякаш е спрял. В същото време се очаква да бъдеш отговорен и жертвоготовен човек. [...]
През 2020 г., по време на пандемията, европейският боксофис спадна със 70%. Въпреки това предимството беше на страната на европейското кино – неговият пазарен дял бе увеличен с 40%. Най-гледаните филми бяха на творци от Дания, Франция и Испания, а един от най-посещаваните бе „Още по едно“ на Томас Винтерберг, който бе отличен с наградите на Европейската филмова академия и Оскар за най-добър международен филм. Европа подкрепи своите салони и филми, а с това привлече вниманието и любовта на зрителите. [...]
Мисълта за импровизация над „Шекспир от квартала“ се появи много преди „Кецове“. Много преди да знам, че ще се занимавам с тази професия. Бях тийнейджър, живеех „на тази улица и с тези хора“ и я описах в разказ. През годините се сещах за нея, защото все още се чувствам огромен длъжник на един човек от този разказ. Във филма ролята му се изпълнява от Захари Бахаров. Първоначално си мислех, че ще напиша роман или новела, което щеше да отнеме много по-малко време от реализацията на филма… [...]
„Снимка с Юки“ не беше плод на дългогодишни търсения, дълбока лична изповед или методично навлизане в конкретна проблематика. Просто историята, написана от Мирослав Пенков, ме развълнува, написахме сценарий, след което Господ беше добър и ни се случи да заснемем филм. Посока със сигурност не е имало, а мисля си и конкретен жанр, макар определението „екзистенциална драма“ доста да ми допада. Всъщност за жанр в традиционния за киното на ХХ в. смисъл в последните години е почти невъзможно да се говори. [...]
