Деян Статулов

Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история, автор на книгата „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското кино (1948–1989)“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Филмов коментатор на предаването „Преди обед“ по bTV. Носител на наградата за оперативна критика Васил Гендов на СБФД за 2022 г.

 


Непостигнатата вътрешна свобода. Разговор с Димитър Коцев-Шошо

Моят филм е само един детайл от многопластовата история на Веселин Бранев – многопластова, каквато е всяка човешка съдба. В случая тази съдба е имала своя съвършен летописец – самия Бранев. Той гледа навътре в себе си и навън към обществото с погледа на ироничен интелектуалец. Но този поглед често е изпълнен с тъга по изгубената или никога непостигната вътрешна свобода. Това е тема, която силно го вълнува и която трябва силно да вълнува и нас, защото е една от най-сериозните пречки пред развитието на България. [...]

Големият залог

Майсторите в киното не се интересуват от хазарта като обикновено житейско събитие, а по-скоро като фон, повод, провокация. Правят разрез на обществото, на отделния индивид, на сложните взаимоотношения между героите, поставени в критична ситуация. Цяла една вселена разкрива Мартин Скорсезе в „Казино“, за да надникнем в задкулисието на престъпния свят и душите на героите в него. Бари Левинсън пък героизира образа на създателя на Лас Вегас в „Бъгси“. Киното създава легенди. Дори и когато разказва за игрите на късмета. [...]

В света на дистопията. Разговор с Теодор Ушев

Когато зададеш правилата на играта в началото, играещият знае как да се ориентира. Затова нашият филм започва с игра – филм във филма, разлика в стиловете. Казваме в началото – тук всичко е възможно, всичко е измислица. Затова избягвахме реализма, искахме да оставим усещането за „илюстрация“ през цялото време. Този филм е комикс. Характерите са оставени като комиксови персонажи, студени… Декорите, осветлението, всичко. Имаме дори условността на „балончетата“ за диалога. Както и визуалната звуковост… [...]

Рози без бодли

Тази година фестивалът „Златна роза“ отбелязва своето 40-о издание. В българския фолклор и в съвременното ни битие това число носи особена сакрална сила и семантика, към която се отнасяме предпазливо и с нескрито суеверие. Затова и аз предпазливо се опитвам да пристъпя към Фестивала. Още повече, че той започна като странен ребус. Гостите му дълго време и мисля, че до неговия край, не успяха да разгадаят голяма част от образите, вплетени в новата визия на изданието (дело на Радослава Боор). [...]